Лей Грийнууд - Лили

— За първи път те чувам да споменаваш майка си — каза Доди. — Започвах да си мисля, че баща ти я е вкарал в гроба.

— Мама не говори много — каза Лили. — Тя казва, че мъжете не обичат, когато жените говорят твърде много. Казва също, че ще ми бъде трудно да си намеря мъж, който да ме търпи.

— Е, в това майка ти греши, но мисля, че ти вече сама си достигнала до същото заключение.

— Мъжете ме харесват, нали? — попита Лили и се усмихна сънливо.

— Да, харесват те. Ти си много хубава и не мислиш твърде много за себе си.

— Татко каза…

— И вече не трябва да мислиш за онова, което казва баща ти. Така ще спиш по-добре. Сигурна ли си, че шумът долу няма да ти пречи?

— Какъв шум?

— Предполагам, че не ти пречи. Иска ми се и аз да можех да заспя толкова бързо колкото теб. Предполагам, че такъв е сънят на невинните.

— На мен пък ми се иска да не бях толкова невинна — измърмори Лили. — Понякога това е много досадно. Не мислиш ли?

— Може би ида да се съглася с теб, ако можех да си спомня какво е — измърмори в отговор Доди. — Заспивай и не се тревожи, че си чиста. Някой ден това ще се промени и тогава ще имаш достатъчно време да решиш кое ти харесва повече.

— Дрехите й са вътре — каза Зак. — Не можеш да очакваш от мен да нося същите дрехи и утре.

— Тя спи.

— Трябваше да помислиш за това, преди да ме изхвърлиш от спалнята ми.

— Не можеш ли да изтърпиш една нощ?

— Не — отвърна Зак. Мисълта, че ще трябва да облече измачкани и потни дрехи го караше да потреперва от отвращение.

— Тогава мини през килера.

— Не мога. След като ти беше толкова любезна да покажеш на Лили как да се промъква оттам, аз наредих да заковат вратата. А сега се дръпни от пътя ми. Ще вляза независимо дали това ти харесва или не.

— Няма да си тръгна, докато не излезеш оттам.

Зак я изгледа гневно, след което се усмихна.

— Ти не ми вярваш, нали?

— Не, по дяволите!

— По дяволите, жено, тя е дъщеря на свещеник. Ти за какъв ме вземаш?

— За мъж като всички останали. Лили е красива жена. Виждала съм те да…

— Никога не си ме виждала да обезчестявам една невинна жена — прекъсна я Зак.

— Не, но никога такава не е спала в леглото ти. Хайде, върви да си вземеш дрехите.

— Сигурна ли си, че не ревнуваш?

Доди замълча за малко.

— Да, донякъде. Част от мен иска да съм като нея. Не просто заради красотата й, а заради невинността й. Не бих могла да заспя в леглото на един мъж на такова място, без да заключа вратата и да сложа заредена пушка до възглавницата си, а тя заспа мигновено. Мисля, че й завиждам малко за това. А ти?

— Майтапиш ли се? Ако бях толкова невинен, щях да съм загубил това заведение преди месеци. Къде щяхте да бъдете тогава ти и останалите момичета?

— Казах, че това е само част от мен. Знам какво би означавало за нас да загубиш кръчмата, но ти и без това имаш достатъчно пари. Винаги можеш да се върнеш при семейството си.

— Не познаваш семейството ми. Предпочитам да остана на улицата, отколкото да живея с тях. А сега спри да ме държиш в коридора и ме остави да си взема дрехите.

— Ще дойда с теб — каза Доди.

— Искаш да ме държиш за ръчичка, за да не ме отмъкнат таласъмите ли?

— Дори таласъм не би те поискал.

Двамата минаха на пръсти през спалнята и влязоха в килера като деца, които се опитват да се промъкнат в дома си, без да събудят родителите си. Зак затвори вратата, която водеше към спалнята, и запали една лампа. Необходими му бяха само няколко минути, за да събере дрехите, които искаше. Да ги натъпче в куфара си, без да ги измачка, се оказа не толкова лесна задача.

— Дай аз да ги опаковам — прошепна Доди. — Никога досега не съм виждала толкова безпомощен мъж. Чакай ме отвън.

Зак обаче не успя да стигне до вратата. Той все още беше ядосан, че се беше наложило да отстъпи леглото си. Той не отричаше на Лили правото да преспи някъде, но просто не разбираше защо трябваше тя да спи точно в неговото легло. Зак се приближи до леглото, без да полага някакви особени усилия да се движи безшумно. Той не знаеше какво точно иска да направи — да издърпа завивките й, да й върже косата на възел или нещо друго, с което да си го върне за това, че му беше отнела леглото.

Желанието беше детинско и Зак го знаеше, но не му пречеше да го изпитва, нито пък да се чувства засрамен. Той отдавна се беше отказал да очаква от себе си, че може да бъде като Джордж. Зак беше разглезен, егоист и решен да винаги да постига своето. Странно беше, че едно толкова невинно момиче като Лили можеше да му вярва толкова много, че да повери съдбата си в ръцете му. Той не искаше това от нея. Независимо обаче какво искаше Зак, тя го беше направила, поне докато спеше в леглото му.