Братя Грим - Двамата братя

— Заповядай да изпълнят това, което иска той, и няма да сбъркаш — отговорила тя.

— Виждаш ли, кръчмарю — казал ловецът, щом дошли да го вземат, — ще ме заведат в двореца, както аз поисках.

Облякъл царските одежди, взел кърпичката със змейовите езици и се отправил към двореца.

Като видял, че непознатият пристига, царят пак попитал дъщеря си:

— Как да го приема?

— Ще го посрещнеш както подобава и няма да сбъркаш — отговорила тя.

Царят излязъл навън, посрещнал ловеца и го въвел в двореца заедно с животните. Маршалът, който седял до своята годеница, не познал ловеца. В това време донесли седемте глави на змея, за да ги видят гостите. Царят казал:

— Маршалът успя да отсече седемте глави на змея и затова ще му дам дъщеря си за жена.

Тогава ловецът отворил седемте челюсти и попитал:

— А къде са седемте езика на змея?

Маршалът пребледнял от страх и не знаел какво да отговори. Накрая извикал в уплахата си:

— Змейовете нямат езици!

Ловецът разтворил кърпичката, извадил змейовите езици и ги сложил в седемте челюсти. После дал кърпичката на принцесата и я попитал на кого я е дала.

— На този, който уби змея — отговорила тя.

След това ловецът свалил кораловите огърлици от животните, показал ги на принцесата и попитал на кого са.

— Кораловата огърлица беше моя — отговорила принцесата. — Разделих я между животните от благодарност, защото помогнаха да победим змея.

А ловецът казал:

— Когато съм заспал, маршалът отсякъл главата ми. После взел принцесата, отишъл в двореца и обявил, че той е убил змея.

И разказал как животните го спасили с помощта на вълшебния корен, как цяла година се скитал с тях по света и сега отново се върнал тук, където узнал за измамата на маршала.

— Вярно ли е, че този човек е убил змея? — попитал царят дъщеря си.

— Да, вярно е — отговорила тя.

Тогава царят заповядал да изправят маршала пред съда. Осъдили го да бъде разкъсан от четири бика. На следващия ден отпразнували сватбата. Ловецът не забравил и кръчмаря. Повикал го в двореца и му казал:

— Видя ли, кръчмарю, че се ожених за царската дъщеря? Но макар че спечелих облога, ще ти оставя и кръчмата, и хилядата жълтици.

Младият цар и царицата заживели щастливо и весело. Той често ходел на лов в гората, а верните животни винаги го съпровождали.

Веднъж младият цар видял в гората великолепен бял елен и казал на свитата си:

Почакайте ме тук, а аз ще се върна, за да догоня елена.

Той се отправил към най-гъстата част на гората, а животните неотстъпно го следвали. Когато се стъмнило, царят още го нямало. Хората му се върнали в двореца и казали на младата царица, че съпругът й е изчезнал.

А ловецът продължавал да преследва красивия елен, но все не можел да го стигне, докато накрая забелязал, че се намира в най-тъмната и най-гъстата част на гората. Взел рога си и започнал да тръби, но отговор не получил. Настъпила нощ и той разбрал, че няма да може да се върне у дома. Решил да пренощува в гората. Слязъл от коня и запалил огън. Изведнъж, както седял край огъня заедно с животните, се чул човешки глас:

— Ох, колко ми е студено!

Ловецът се огледал наоколо и видял, че на дървото седи някаква старица.

— Слез да се стоплиш — казал той.

— Не мога, твоите животни ще ме изядат — отговорила старицата.

— Бабо, та те дори няма да те докоснат! — казал ловецът.

Старицата обаче била вещица и казала:

— Ще ти хвърля един прът. Удари с него животните по гърба и тогава те нищо няма да ми направят.

Ловецът ударил животните с пръта и в същия миг те се вкаменили. Вещицата слязла от дървото, докоснала го с пръта и той също се вкаменил. После тя злобно се изсмяла и го хвърлила заедно с животните в една яма, където имало много такива камъни.

В това време в царството пристигнал вторият брат. Той търсил работа навсякъде, но не можал да намери, и тогава тръгнал да се скита по различни места, карал своите животни да танцуват пред хората, за да си изкарва прехраната. Един ден се сетил да отиде при дървото, в което с брата били забили ножа, преди да се разделят. Намерил дървото и видял, че половината острие на ножа е покрито с ръжда. Той се изплашил и си рекъл: „Явно с моя брат се е случило нещастие. Но аз мога да го спася — половината острие все още блести.“ И поел със своите животни на запад. Така стигнал до царството. Пред градските врати го посрещнала стражата и го попитала дали да съобщят на царицата, че мъжът й се е завърнал. Те го взели за ловеца, който изчезнал в омагьосаната гора. Той разбрал, че става дума за брат му, и си помислил: „По-добре е да се представя за него — така ще е по-лесно да го спася“. Затова заповядал на стражата да го съпроводи до двореца. Царицата го посрещнала със сълзи на очи и го попитала защо се е забавил толкова много.