Братя Грим: Двамата братя

— Знам как да съживя нашия господар. Има една планина, на която расте чудотворен корен. Ако коренът се сложи в устата на болен или ранен човек, болестта се излекува, а раните заздравяват.

Заекът тръгнал към планината. Взел чудотворния корен и хукнал обратно. После лъвът допрял главата на ловеца до тялото му, заекът пъхнал корена в устата му и той оживял. Ала в бързината лъвът бил закрепил главата на ловеца с лицето назад. Ловецът разбрал, че нещо не е наред, но не знаел защо. Тогава лъвът му разказал какво се е случило, а после бързо поправил грешката си. Отделил главата на ловеца от тялото, наместил я както трябва и заекът отново пъхнал корена в устата му.

Ловецът обаче много се натъжил, защото му било мъчно за принцесата. Решил да тръгне по света заедно с верните си животни. Дълго се скитали те, докато един ден пристигнали отново в същия град. Този път обаче целият град бил в червено. Ловецът отишъл в кръчмата и попитал кръчмаря защо сега градът е в червено.

— Преди година — отговорил кръчмарят — трябваше да дадем принцесата на змея, но маршалът го уби и утре ще се жени за нея.

На другия ден, когато трябвало да стане сватбата, ловецът казал на кръчмаря:

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че от утре ще ям при теб хляб от царската трапеза.

— Не — отвърнал кръчмарят, — обзалагам се на сто жълтици, че това няма да стане.

Ловецът се съгласил с облога, оставил същото количество злато и подвикнал на заека:

— Хайде, миличък, донеси ми хляб от царската трапеза.

За заека това никак не било трудно. Той бързо стигнал до двореца, промъкнал се вътре и отишъл направо при принцесата. Като го видяла, тя веднага го познала по кораловата огърлица.

— Какво искаш, мило зайче? — попитала тя.

— Моят господар, който уби змея, е тук. Изпрати ме да взема от хляба, който ще яде царят.

Принцесата се зарадвала, повикала един слуга и му заповядала да донесе от хляба, който ще яде царят. Тогава зайчето казало:

— Накарай го да донесе хляба до кръчмата, защото иначе някой може да ме подгони и да ме хване.

Слугата отнесъл хляба до вратата на кръчмата. После заекът го взел с предните си лапи и го поднесъл на господаря си, кръчмарят не можал да повярва на очите си.

— Е, сега ми се иска да похапна и от царското печено — казал ловецът. — Лисо, я ела тук. Ще отидеш в двореца и ще ми донесеш от печеното, което ще яде царят.

Лисицата отишла направо при принцесата. Тя веднага я познала по кораловата огърлица и я попитала какво иска.

— Моят господар, който уби змея, е тук. Изпрати ме да взема от печеното, което ще яде царят.

Принцесата извикала готвача и му казала да донесе от печеното, което ще яде царят, и да го занесе до самата кръчма. После лисицата взела блюдото и го поднесла на господаря си.

— Е, кръчмарю — казал ловецът, — имаме хляб и месо, но ми се иска да похапна от плодовете, които ще яде царят.

И изпратил вълка да ги донесе. След това наредил на мечката да донесе от десерта на царя и накрая изпратил лъва да донесе от царското вино.

Така ловецът разбрал, че принцесата още го обича. Хапнал си хубаво от блюдата, пийнал си вино и рекъл:

— Е, кръчмарю, хапнах и пийнах по царски, а сега ще отида в двореца, за да се оженя за принцесата.

— Как ще стане това, след като тя има годеник и днес ще бъде сватбата? — попитал смаяният кръчмар.

Тогава ловецът извадил кърпичката, която принцесата му била дала на Змейовата планина, а в нея били увити седемте езика на чудовището.

— Това ще ми помогне — отговорил ловецът.

Кръчмарят разгледал кърпичката и казал:

— Залагам цялата кръчма заедно с двора, но не мога да повярвам, че това е възможно.

Ловецът извадил една торбичка, в която имало хиляда жълтици, и я сложил на масата.

В това време в двореца пиршеството било в разгара си. Докато стояли на трапезата, царят попитал дъщеря си:

— Какво искаха всички тези животни, които идваха в двореца?

— Не смея да ти кажа — отговорила принцесата. — Повикай господаря им, той ще ти разкаже всичко.

Царят заповядал да доведат непознатия в двореца. Отишъл царският слуга в кръчмата и предал заповедта на своя господар. Ловецът отговорил:

— Виждаш ли, кръчмарю? Царят изпраща своя слуга и ме вика в двореца, но аз няма да отида просто така. — После се обърнал към слугата и казал: — Предай на царя, че искам да ми изпрати царски одежди, каляска с шест коня и слуги, които да ме придружават.

Като чул това, царят попитал дъщеря си:

— Какво да правя?