Уилям Грифин - Ловците

Тор изчака стария да завие по „Кирали Пал“, позвъни на Ракоши, за да докладва за местоположението му, след това се втурна към паркирания наблизо сребрист мерцедес.

Тъкмо се бе качил в колата, когато Ракоши докладва, че старият тръгва по моста.

Бе тръгнал към „Вамхаз корут“, когато телефонът завибрира.

— Проблем — докладва колегата му.

— Идвам.

Даде газ по „Вамхаз корут“ и бе почти на моста, когато забеляза, че в средата става нещо нередно.

На тротоара до Макс и издателя бе спрял непознат, който удряше главата на животното с дръжката на пистолет.

Крайслерът на Ракоши бе почти до тях.

В следващия миг някакъв автомобил — черен или тъмносин мерцедес, който приближаваше към Шандор Тор — спря, отвътре изскочи мъж, стиснал пистолет с две ръце, и стреля по стария и кучето.

Ракоши направи обратен завой, гумите му изсвириха пронизително, изскочи от колата и откри огън по мерцедеса тъкмо когато автомобилът на непознатите потегли.

— Аз ще се заема със стария — разпореди се Шандор Тор по телефона. — Ти пипни мръсниците в мерцедеса. Ако трябва, ги удари.

Ракоши не отговори, но Тор го видя как се хвърля обратно в крайслера.

Тор спря до тротоара.

Старият седеше отпуснат, сякаш някой го бе повалил с удар. Охранителят видя, че от рамото му се процежда кръв и попива по белия костюм.

Непознатият продължаваше да налага Макс. Масивната челюст на кучето бе стиснала ръката му.

Тор изскочи от мерцедеса и без да спира, извади пистолета от кобура.

Прицели се в Макс и нападателя, след това се отказа да стреля. Скочи към непознатия и стовари пистолета в главата му.

Мъжът падна.

Тор погледна към края на моста, ала не видя нито чуждия мерцедес, нито крайслера на Ракоши.

Натисна друг номер за автоматично набиране. Бе доста необичайно, че има този телефон.

— Инспектор Лазар е — започна направо той. — Имам нужда от подкрепление. Престрелка на „Моста на свободата“. Ранен гражданин. Изпратете линейка.

Доколкото Тор знаеше, в полицията на Будапеща нямаше инспектор Лазар, но бе сигурен, че това е начинът да осигури незабавна помощ. Преди да започне работа за „Тагес Цайтунг“, той бе инспектор Шандор Тор.

Наведе се над стария. Кучето скимтеше. На главата му зееше кървава рана.

„Господи, аз ударих онзи гад един-единствен път и той загуби съзнание. Видях го с каква злоба налагаше Макс, а животното така и не го пусна. Кучето не скимти от болка. Скимти, защото знае, че нещо не е наред със стария“.

— Линейката е на път, господин Кочиан — съобщи Тор.

— Шандор, направи ми една услуга.

— Каквото кажете, господин Кочиан. Не биваше да допускам това да се случи.

— Трябваше да се прибереш, когато ти казах.

— Защо не полегнете, докато пристигне линейката?

— Няма да стане. Първо се обади на доктор Кинкс, ветеринаря на Макс, и му кажи, че ще закараш Макс незабавно, защото е спешно.

— Разбира се. Веднага щом ви настаня в болница…

— Частна болница „Телки“. Не им позволявай да ме откарат в проклетата „Сент Янош Кораш“. Там няма да позволят Макс да остане при мен.

— Всички пациенти с огнестрелни рани ги настаняват в „Сент Янош Кораш“ — обясни Тор.

— Ти нищо ли не можеш да уредиш?

— Не, не мога.

— Господи, защо ти плащаме? — попита старецът, след това нареди. — Помогни ми да се изправя.

— Не е много разумно, господин Кочиан.

— Не съм ти искал мнението, дяволите да те вземат, Шандор! Прави каквото ти е наредено! Измъкни ме оттук, преди да са се домъкнали полицаите.

Старият се сви от болка, докато се опитваше да се изправи.

Полицейска патрулка — фолксваген „Джета“ — се появи на моста. Спря до сребристия мерцедес и сержантът и шофьорът изскочиха.

— Какво се е случило? — попита сержантът.

— Този мъж и още двама други се опитаха да оберат господин Кочиан — обясни Тор.

— А вие кой сте?

— Шандор Тор, директор по сигурността в „Тагес Цайтунг“ — представи се Тор, докато се навеждаше да изправи Ерик Кочиан.

— Какво правите? — попита сержантът.

— Ще откарам господин Кочиан в болницата.

— Линейка вече е тръгнала насам.

— Не мога да чакам. Отведете този боклук в участъка и аз ще дойда там — разпореди се Тор.

Почти пренесе стареца в мерцедеса. Надяваше се сержантът да не му създава неприятности.

— Ще ви чакам в „Сент Янош Кораш“ — каза сержантът.

— Добре — съгласи се Тор.

„Ще се тревожа за това по-късно“.

Старият се намести на задната седалка. Макс се качи, скочи на седалката до него и започна да ближе лицето му.