Джеймс Грейди - Шестте дни на Кондора

Малкълм стоя под душа в продължение на тридесет минути, оставяйки се на пръските вода да освежат тялото му. Парата прочисти синусите му и когато спря водата, той почти се почувства човек. Преоблече се в новия пуловер и си сложи чисто бельо. Механично се погледна в огледалото, за да оправи косата си. Тя бе толкова къса, че бе достатъчно да прекара два пъти пръсти през нея.

Стереото беше включено, когато слезе долу. Позна музиката на Винс Гаралди от „Черният Орфей“. Песента се казваше „Хвърли съдбата си на вятъра“. Той също имаше този албум и й го каза, когато седнаха на масата.

Докато ядяха зелената салата, тя му разправи за провинциалния живот в Илинойс. Между няколко хапки замразен боб той изслуша разказа й за живота в университета на Южен Илинойс. Пюрето от картофи бе примесено с историята за един почти годеник. Между няколко парчета от набързо приготвената швейцарска пържола той узна колко скучно е да си секретарка в една безинтересна адвокатска кантора във Вашингтон. По време на тортата с череши настъпи известно затишие. А когато наливаше кафето, тя обобщи целия разговор с думите:

— Всъщност нищо интересно. До този момент, разбира се.

Докато миеха чиниите, той пък й обясни защо мрази малкото си име. Уенди му обеща никога да не го използва. Тя го замери със сапунена пяна, но после бързо го изчисти.

След като измиха чиниите, той й пожела лека нощ и се отправи по стълбите към банята. Сложи контактните си лещи в малката кутийка, в която ги разнасяше през деня (какво не бих дал за очилата си и кутийката с разтвора, помисли си той). Изми зъбите си, прекоси коридорчето, легна в чистите чаршафи, пъхна носната си кърпичка за всеки случай под възглавницата и като остави пистолета на нощното шкафче, се унесе в сън.

Тя дойде при него малко след полунощ. Отначало той си помисли, че сънува, но тежкото й дишане и горещото й тяло бяха повече от истински. Първата му мисъл, когато напълно се събуди, бе да забележи, че току-що се е изкъпала. Той долови слабия аромат на сапун, примесен със сладкия мирис на секс. Обърна се настрана и притегли жадното й тяло към себе си. Устата им се срещнаха. Търсещият й език се промъкна между устните му. Тя бе силно възбудена. Малкълм едва се откопчи от ръцете й, за да си свали бельото. Лицата им бяха мокри от влагата на другия. Най-после съблечен, той я обърна по гръб и бавно прекара ръката си по вътрешността на бедрото й, едва докосвайки с пръсти ритмично движещите се бедра, плоския, повдигащ се стомах и големите, набъбнали зърна. Пръстите му се спряха върху една малка гърда и без усилие обгърнаха топлото хълмче. Изведнъж се сети за момичето, което минаваше покрай сградата на дружеството: тя имаше такива хубави, големи гърди. Той леко присви пръстите си. Уенди изстена високо и придърпа главата му към гърдите си, така че устните му да попаднат върху напрегнатите зърна. Докато бавно галеше с уста гърдите й, той спусна ръката си надолу към влажния огън между бедрата й. Когато я докосна, тя шумно си пое въздух и нежно, но твърдо изви гръб. Намери го и секунда по-късно тихо изстена:

— Сега, моля те, сега!

Той легна върху нея, тромаво като всеки, който се люби с някого за пръв път. Те се притиснаха един към друг. Тя се опита да покрие всеки сантиметър от тялото си с неговото. Силните движения на бедрата му разпалиха огън в тялото й. Тя прекара ръце по гърба му и точно преди и двамата да експлодират, той усети как ноктите й се забиха в кожата му и го придърпаха още по-навътре.

Те останаха един до друг в леглото в продължение на половин час, а после отново започнаха — бавно и по-внимателно, но с още повече чувство. След това, докато лежеше сгушена на гърдите му, тя му каза:

— Не е необходимо да ме обичаш. Аз не те обичам, поне така си мисля. Но те желая и имам нужда от теб.

Малкълм не каза нищо, а само я придърпа към себе си. Те заспаха.

Някои други хора не стигнаха до леглата си през онази нощ. Когато в Лангли научиха за престрелката с Уедърби, опънатите нерви се изопнаха още повече. Специални коли, пълни с доста решителни мъже, изпревариха линейката и пристигнаха в уличката. Вашингтонската полиция се оплака на началниците си, че „неиндентифицирани лица, представящи се за правителствени служители“, разпитват свидетелите. Сблъсъкът между двете държавни служби бе предотвратен от намесата на трета. Три нови коли, също с вид на държавни, пристигнаха в района. Двама много сериозни мъже в добре изгладени бели ризи и тъмни костюми си проправиха път през насъбралата се тълпа и уведомиха представителите на другите ведомства, че ФБР официално е поело случая. „Неидентифицираните правителствени служители“ и вашингтонската полиция се обадиха в управленията си и получиха отговор да се въздържат от спорове по този въпрос.