Джеймс Грейди - Шестте дни на Кондора

— Може би. — По лицето й се появи ново изражение.

— Добре, погледни това. — Малкълм седна до нея. Усети как тялото й се стегна, но тя все пак взе омачканото картонче.

— Какво е това?

— Пропускът ми от ЦРУ. Този с дългата коса съм аз.

Гласът й бе леден.

— Тук пише „Тентрекс Индъстрис“, а не ЦРУ. Все пак мога да чета. — Той видя, че тя съжали за тона си, но въпреки това не му се извини.

— Знам какво пише! — Малкълм ставаше все по-нервен и нетърпелив. Планът можеше да не успее. — Имаш ли телефонен указател?

Момичето кимна към една масичка. Малкълм прекоси стаята, взе огромната книга и я хвърли към момичето. Рефлексите й бяха толкова изострени, че тя я хвана, без да се затрудни. Малкълм й изкрещя:

— Потърси „Тентрекс Индъстрис“. Където искаш! В белите страници, в жълтите, все едно къде. На пропуска е даден телефонен номер и адрес на авеню „Уисконсин“, така че трябва да ги има в указателя. Търси!

Момичето ги потърси, а после отново прегледа страниците. Тя затвори указателя и погледна Малкълм.

— И какво от това, че имаш пропуск за място, което не съществува? Какво доказва това?

— Именно! — Малкълм прекоси стаята възбудено и донесе телефона със себе си. Кабелът едва стигаше дотам. — А сега — каза той много потайно — виж какъв е вашингтонският телефон на ЦРУ. Номерата съвпадат.

Момичето отново отвори указателя и разлисти страниците му. Известно време тя седя с озадачен вид, а после с ново изражение и въпросителен глас каза:

— Може да си проверил номера, преди да си поръчал да ти направят пропуска, за случаи като този.

Мамка му, помисли си Малкълм. Той изпусна въздуха от гърдите си, пое си дълбоко дъх и отново започна:

— О’кей, може и да е така, но има само един начин да провериш. Позвъни на този номер.

— Минава пет часът — възрази момичето. — Ако никой не вдигне телефона, ще трябва ли да ти вярвам преди сутринта?

Търпеливо и спокойно Малкълм й обясни:

— Права си. Ако „Тентрекс“ беше реално съществуваща компания, вече щяха да си почиват. Но ЦРУ не почива. Обади се на този номер и поискай да ти дадат „Тентрекс“. — Той й подаде телефона. — И още нещо. Аз ще слушам, така че без номера. Затвори, когато ти кажа.

Момичето кимна и набра номера. Три иззвънявания.

— УЕ 4 — 3926.

— Бихте ли ми дали „Тентрекс Индъстрис“, моля? — Гърлото на момичето бе пресъхнало.

— Съжалявам — отговори един мек глас. По линията се чу слабо прещракване. — Всички от „Тентрекс“ си тръгнаха. Можете да ги намерите утре сутринта. Мога ли да попитам кой се обажда и по каква работа…

Малкълм прекъсна разговора, преди дежурните на телефона да успеят да определят дори най-общо района. Момичето бавно постави слушалката обратно. За първи път тя погледна Малкълм право в очите.

— Не знам дали да вярвам на всичко, което ми каза — каза тя, — но мисля, че донякъде поне ти вярвам.

— Последното доказателство. — Малкълм извади пистолета от панталоните си и го постави внимателно в скута й. Той отиде на другия край на стаята и седна на едно малко столче. Дланите му бяха влажни, но щеше да е по-добре да поеме риска сега, отколкото по-късно. — Оръжието е в теб. Можеш да ме простреляш поне веднъж, преди да те стигна. Ето го телефона. Аз вярвам в тебе достатъчно, за да мисля, че и ти ми вярваш. Обади се на когото искаш. Полицията, ЦРУ, ФБР, не ме е грижа на кого. Кажи им, че съм тук. Но искам да знаеш какво може да се случи, ако го направиш. Може да попаднеш не на когото трябва. И те може да пристигнат преди другите. Ако това стане, и двамата ще умрем.

Момичето седя неподвижно дълго време и се взира в тежкото оръжие в скута си. А после каза толкова тихо, че Малкълм трябваше да напрегне слух, за да чуе думите й:

— Вярвам ти.

Изведнъж тя бе обзета от прилив на енергия. Момичето стана, остави оръжието на масичката и закрачи из стаята.

— Аз… не знам с какво мога да ти помогна, но ще опитам. Можеш да спиш в другата спалня. Хм. — Тя погледна към малката кухничка и плахо предложи: — Да приготвя ли нещо за ядене?

Малкълм се усмихна широко — вече си мислеше, че никога няма да се усмихва така искрено.

— Би било чудесно. Ще направиш ли нещо за мен?

— Всичко, което поискаш. — След като осъзна, че й остава още да живее, нервите на Уенди се отпуснаха.

— Мога ли да използвам банята? Косъмчетата по гърба ми направо ме съсипват.

Тя му се усмихна и той й отвърна. Уенди му показа банята на горния етаж, даде му сапун, шампоан и кърпи. Когато той взе оръжието със себе си, тя не каза нищо. Щом момичето си тръгна, Малкълм отиде на пръсти до стълбите. Не долови нито звука от отварянето на врата, нито от набирането на телефон. Когато чу отварянето и затварянето на чекмеджета и дрънченето на прибори, се върна в банята, съблече се и влезе под душа.