Робърт Грейвс - Велизарий

С приближаването на зимата и тези доставки спряха — надениците от катърско месо бяха единствената прилична добавка към оскъдните дажби брашно, която можеха да купят дори и най-богатите. Хората почнаха да ядат котки, плъхове и смазка за оси. Само от вино не се чувствуваше остър недостиг, понеже Велизарий бе иззел всички запаси от частните изби и ги бе предоставил за всеобща консумация. Рим гладуваше, но колкото и да е странно, не видях нито един недохранен свещеник. „О — каза сухо господарката, когато споделих това с нея, — хранят ги враните, както някога са нахранили чудодейно и пророк Илия.“

Що се отнася до деветимата сенатори, сложили своите имена под заловеното писмо, не бе справедливо Антонина да ги накаже по-сурово от папата. Тя конфискува имуществата им и ги изгони от града заедно с брат Силверий. Велизарий продължаваше да бъде неспокоен — и други римляни можеха да бъдат замесени в заговора. Затова той накара ключарите да подменят ключалките на всички порти два пъти месечно, така че за предателите ставаше по-трудно да се снабдят с подходящи ключове. Дежурните командири при тези порти се сменяха без определен ред, за да не могат да бъдат подкупени предварително да отворят дадена порта през точно определена нощ. А за да разсее скуката при нощните бдения, господарката разпредели музикантите от театъра на групи, които свиреха редовно при всяка една от портите. От своя страна Велизарий взе мерки против отслабване на бдителността, като разположи отвъд рова предни постове, предимно маври, придружени от кучета, които бяха обучени да ръмжат при най-лекия шум от приближаващи се стъпки.

Тук ще направя едно малко отклонение, за да разкажа как веднъж господарката Антонина постави на мястото им тези музиканти. Когато някой от тях свиреше фалшиво, господарката грабваше инструмента му и му показваше: „Ето каква е мелодията!“, а после им се надсмиваше:

— Много сте загубени вие римляните, не ви бива нито за войници, нито за свирачи! За какво сте ми тогава?!

Веднъж един по-сърцат от обидените музиканти отвърна, опитвайки се да я смути с непристойния си език:

— Много сме добри в създаването на потомство.

А тя го сряза невъзмутимо:

— Поне в това сте надминали бащите си.

Шегата започна да се предава от уста на уста и стана една от най-знаменитите й фрази.

Неуспехът, за който обещах да ви разкажа, се дължеше на главозамайването на нашите войници от сполучливите набези на конницата. Вече им бе омръзнала тактиката на Велизарий за постепенно подронване на силите и мъжеството на неприятеля и настояваха шумно за генерално сражение. Той се придържаше към правилото да не обезсърчава никога войнствения дух на своите хора, но разбираше, че още не е дошло времето за такава решителна битка. Врагът продължаваше да се радва на огромно числено превъзходство и готите, макар и обезкуражени, се биеха все така храбро. Велизарий се опита да отвлече вниманието на хората си с по-чести излизания, но на два-три пъти се оказа, че готите бяха готови да го посрещнат, явно предупредени за намеренията му от дезертьори. Градските жители също започнаха да настояват за сражение или във всеки случай за бърз край на обсадата, все едно в чия полза. Не му беше вече възможно да си запушва ушите за тези искания — не биваше да загуби уважението на своите войници или да изпусне от контрол гражданското население.

Най-големият лагер на готите бе разположен на една миля от мавзолея на Адриан в така наречената Неронова равнина. Велизарий възнамеряваше да насочи главния си удар срещу лагерите при Порта Пинция и Порта Салария и не искаше неприятелят да получи подкрепления от първия лагер, затова заповяда на мавърската конница да отвлече вниманието на противника в този район веднага след започване на главното нападение. Маврите трябваше да излязат от Порта Елия под предводителството на един стотник, на име Валентин, последвани от група римски пехотинци, които щяха да се наредят в отбранителен строй недалеч от портата; Велизарий каза на тези римляни да си дадат колкото може по-войнствен вид, но не очакваше те да се бият сериозно. Основното нападение щеше да се извърши само от конни части. Той бе увеличил броя на конниците си с хиляда — при последните сражения бяха плевени много коне без ездачи и части от исаврийските пехотинци се превърнаха, при това много успешно в конници. Останалите исаври помолиха за разрешение да участвуват и те в битката. Не можеше да им откаже, но се разбраха някои от тях да останат на стените и при портите, за да подсилят градските новобранци и да действуват с балистите, „скорпионите“ и „дивите осли“.