Робърт Грейвс - Велизарий

Повикан пред съда, папа Силверий се появи в пълния блясък на своя сан в злато, пурпур и бяла коприна, сякаш искаше да внуши благоговеен страх у господарката. На ръката си бе сложил пръстена на свети Петър, пръстите му здраво стискаха пастирския жезъл, а на главата му искреше обсипаната със скъпоценни камъни тиара. След него вървеше свита от епископи и дякони, всички пременени с великолепни одежди. Господарката обаче им нареди да чакат в първото и второто преддверие в зависимост от сана им.

Папа Силверий удари с жезъла си по пода и попита господарката:

— Защо, о сияйна Антонина, сестро во Христе, ни доведе тук, прекъсвайки грубо нашите молитви с това ненавременно повикване? Какво толкова ти има, че не можа да дойдеш вместо това ти в нашия дворец, както изисква благоприличието?

Тя сви вежди подобно на Теодора и без да удостои с отговор неговия въпрос, го запита направо:

— Папа Силверий, какво сме ти направили, че искаш да ни предадеш на готите?

Той се престори на възмутен:

— Нима искаш да обвиниш богопомазания наследник на свети апостол Петър в такова ужасно престъпление?

Но господарката го сряза:

— Да не си въобразяваш, че щом по традиция са ти поверени ключовете небесни, в твоя власт са и ключовете от Порта Азинария?

— Кой ни обвинява в такова подло предателство?

— Твоят собственоръчен подпис и печат!

И тя му показа заловеното писмо.

— Безсрамна прелюбодейко, това е фалшификация! — изрева той.

— Бъди почтителен към съда, духовнико, или ще заповядам да те набият с камшик! — заплаши го Антонина.

Тя нареди да въведат енорийския свещеник, който бе направил пълни самопризнания, без да се налага да бъде измъчван. Лапа Силверий се разтрепери от срам, но продължи да отрича вината си. Накрая бяха призовани да свидетелствуват срещу него и деветимата сенатори, които също бяха сложили подписите си под писмото. Още преди това те бяха поверили съдбата си на милостта на господарката и сега разплакани обвиниха папата в лицето, че ги е изкушил да нарушат своята вярност.

След кратко обсъждане с Велизарий господарката произнесе своята присъда:

— Съгласно закона присъдата срещу предатели, провинили се по време на отбраната на един град, трябва да бъде обезобразяване на лицето, излагане на унизително шествие из улиците на града и позорна смърт чрез набиване на кол, но нашето уважение към доброто име на църквата не ни позволява да приложим стриктно буквата на закона. Все пак един пастир, който продава стадото си на арианския вълк, няма право да запази овчарската си гега. Евгений, смъкни одеждите на този поп и му дай монашеското расо, окачено на онази кука! Силверий, лишавам те от епископския сан и ти заповядвам да напуснеш града още тази нощ!

Когато духовниците от папската свита научиха за присъдата, те бяха възмутени от това светотатство, но не можеха да оспорят нейната справедливост. Приближих се до папата, взех му жезъла, пръстена и тиарата и ги сложих на една маса. След това го отведох в друго помещение, където ни чакаше иподяконът на областта. Той свали всички одежди на Силверий и го остави само по долна риза — не от конски косми, а от извезана с цветя фина коприна, като женска. Накрая му подадохме монашеското расо, нахлузихме го през главата му и го пристегнахме с връв, без да разменим нито дума.

Когато го върнахме обратно в съдебната зала, господарката се обърна към него с думите:

— Прекарай остатъка от земните си дни в разкаяние, брате Силверий, следвайки примера на бележития си предшественик, първия епископ на Рим, който също като тебе изневери на своя господар 34 34 Апостол Петър се отрекъл три пъти от Христос пред юдейския първосвещеник (Матей 26 и Марк 14). — Б.пр. . Накрая той изкупи греха си чрез мъченическа смърт на хиподрома на Калигула, но ние не очакваме толкова светост от твоя страна.

През цялото време Велизарий не каза нищо и изглеждаше силно притеснен.

Силверий бе изпроводен от двама масагетски хуни, които го заведоха в стражевото помещение при Порта Пинция. Същата нощ той напусна Рим, отправяйки се към Неапол, откъдето възнамеряваше да продължи на изток.

Подчинените му се събраха да изберат нов папа. Успехът увенча дякон Вигилий, който си бе дал труда да подкупи избирателното тяло с цели петнайсет хиляди номизми. Златото бе на по-голяма почит от всякога сред тези алчни духовници. Гражданското население получаваше много малка дажба жито, която допълваше със зеле и различни треви, като коприва, радика и урока, но изобилна и хубава храна можеше да се купи само със злато. През това лято войниците все по-често се промъкваха нощем в нивите зад линията на готите, отрязваха със сърпове няколко стиски класове и ги напъхваха в торби, преметнати върху гърба на коня. Една торба жито струваше сто пъти повече, отколкото в мирно време.