Робърт Грейвс - Велизарий

Господарката ръководеше тук отбраната, замествайки Велизарий, който препусна да помогне на Бесас и неговите хора при Зверилника, разположен недалеч от Порта Пренестина, където врагът нападаше яростно. Зверилникът имаше триъгълна форма с две слаби външни стени под прав ъгъл, пристроени към главната крепостна стена; някога тук са били държани лъвовете за игрите в Колизея. Не бяхме в състояние да отбраняваме външните стени, понеже те бяха ниски, а и малката им дебелина не позволяваше изграждането на подходящи прикрития. Освен това Витигес си даваше сметка, че оградената от тях част от главната стена беше в плачевно състояние и щеше твърде бързо да се поддаде на ударите на тарана. Готски пехотинци се изкатерили по рова с кирки в ръка, за да подкопаят едната външна стена, която междувременно щяла да ги пази донякъде от стрелите на защитниците. Завладееше ли Зверилника, Витигес можеше да се надява и на пълна победа. Всичко било готово — съчки, дъски, подвижни скели и щурмови стълби, също както при Порта Салария. Голяма група готи, въоръжени с дълги копия, чакали настрани.

Нападателите, минали отсам рова, въртели кирките неуморно; не след дълго част от стената се срутила с грохот навън и те се втурнали в Зверилника. Без да губи време, Велизарий изпратил два силни исаврийски отряда да се спуснат със стълби върху външните стени. Оттам те скочили сред струпаните готи, затворили входа на Зверилника и започнали безмилостна сеч. Защото, докато исаврите носеха къси криви саби, великолепни при бой в тясно пространство, готите бяха въоръжени с двуръчни широки мечове, които се нуждаят от много място, за да свършат добра работа. Нови готски пехотинци се втурнали да помагат на своите другари, но изведнъж Порта Пренестина се отворила и пропуснала цяла колона конници от личната гвардия на Велизарий заедно с известен брой тракийски готи. Те нападнали с копия варварските войници, струпани в безредие наоколо, и ги преследвали чак до техния лагер на половин миля разстояние, нанасяйки им тежки загуби. След това конниците се върнали и подпалили скелите, тараните и стълбите; когато към небето лумнали огромни огнени езици, те се прибрали необезпокоявани в града. Внезапно контранападение бе предприето по заповед на господарката и при Порта Салария; то също се увенча с успех — и тук готите избягаха, а съоръженията им бяха изгорени. Тогава нашите войници побързаха да излязат и да претършуват убитите. С разрешение на господарката и аз тръгнах с тях и намерих човека, когото бях убил: установих, че вратът му е счупен. Взех златната му огърлица и кинжала със златна дръжка от пояса — един евнух, при това домашен роб, в ролята на герой!

Късно следобед стана ясно, че атаката се е провалила навсякъде. Целейки се в такава плътна маса, и най-слабите стрелци в света не биха пропуснали да нанесат големи поражения, а ние разполагахме с няколко точни и бързи майстори на лъка и с предостатъчно стрели. По наша преценка този ден загубите на противника възлизаха на повече от двайсет хиляди убити или извадени от строя. Готите се прибраха мрачни в своите лагери и цяла нощ чувахме псалмопенията и оплакванията, с които погребваха загиналите си другари. На сутринта ги очаквахме отново в пълна готовност, но през този ден, пък и през много от следващите не станахме обект на нито едно нападение.

Велизарий бе писал повторно на Юстиниан, обосновавайки необходимостта от трийсет хиляди души подкрепления и настоявайки поне десет хиляди да бъдат изпратени начаса. Преди това писмо да стигне до Константинопол получихме съобщение, че подкрепленията са вече на път. Но те явно брояха само около две хиляди и при това бяха принудени от лошото време да презимуват в Гърция — пресичането на Адриатическо море бе станало невъзможно. Нищо не говореше, че става въпрос за преден отряд на една истински многочислена армия. Велизарий разбра, че ще бъде принуден да остане зад стените на Рим още най-малко три-четири месеца. Градът продължаваше да бъде снабдяван с припаси нощно време през южните порти, но те бяха съвсем недостатъчни за изхранването на шестстотин хиляди души, дори за много по-кратък период от време. Затова той нареди да бъдат незабавно евакуирани в Неапол всички жени, деца и старци, както и мъжете, които не бяха в състояние да носят оръжие, с изключение на свещениците и сенаторите.

От падането на нощта до зазоряване готите не смееха да се покажат от оградените си лагери: това бе часът на маврите, които бяха освободени от обикновените дежурства, но прекарваха нощите си извън градските стени. Яздеха на групи по трима-четирима, облечени с дрехи с цвят на тиня, връзваха конете си в някоя горичка и се криеха в крайпътните канавки или в храстите. Нападаха из засада отделни войници, прерязваха им гърлото, ограбваха ги и бързаха да изчезнат. Понякога се събираха в по-голяма група и унищожаваха доста многочислени готски отряди. Най-често дебнеха край нужниците на готските лагери, изкопани от външната страна на защитните ровове, и се хвърляха върху излезлите по нужда войници. Навъртаха се също около конете и пасищата. Именно страхът от тези маври задържаше готите цяла нощ в лагерите им. Така нощ след нощ дългите върволици бежанци напускаха града необезпокоявани, а и по избрания от тях път нямаше нито един готски лагер.