Хедър Греъм: Златната невеста

— Ако наистина се стигне до раздяла — продължи все така меко монахинята, — ти ще съжаляваш цял живот, защото все още обичаш мъжа си. Може би след раждането на детето всичко ще се обърне към добро. Не забравяй гордостта си, сестричке, и помни, че времето работи в твоя полза. Когато младежките бури отшумят, ти ще си останеш законна съпруга на Хейт и майка на наследниците му.

Иърин, която все още седеше в краката на сестра си, погледна в мекото лице на Биди и за кой ли път се възхити на проницателността й. Въпреки че живееше в манастира, сестра й в никакъв случай не беше невежа и далеч от житейските реалности, а притежаваше забележителен здрав разум. Гуин въздъхна.

— Съгласна съм, Биди. Никога няма да го напусна, защото съм достатъчно глупава да го обичам до полуда. Копнея за него, приемам с благодарност малките знаци на благоволението му, ридая и крещя, когато получа нови доказателства за изневерите му. Може би след като родя бебето, ще успея да си възвърна сърцето му. — Тя се обърна отново към най-малката си сестра: — Вероятно днес те ядосвах само защото ти завиждам за мъдрото решение никога да не се омъжваш — и никога да не се влюбваш като глупачка. Би трябвало и ти да посветиш сърцето си на всемогъщия, както направи Биди. Но ако не можеш да се пребориш с родителите ни, поне не допускай някой смъртен да го стъпче с грубите си крака…

— Ама че глупости говориш! — прекъсна я подигравателно Брайд. — Сестра ни вече отдавна е минала възрастта за женитба. Да не искаш да продължи да размахва меча и да се бие с братята ни, докато всички в страната научат за неподходящото й поведение и започнат да й се подиграват! Тя е дъщеря на Ейд Финлейт и е длъжна да се омъжи, както направихме всички ние, за да заздрави сключените от семейството съюзи и да осигури короните на баща ни и братята ни.

— Брайд, остави момичето на мира — укори я меко Биди.

— Не, няма! Татко се съобразява твърде много с чувствата й. Само че Клонтайърт беше просто факт от живота и Иърин трябва да го преживее.

Когато сестра й спомена Клонтайърт, Иърин внезапно си припомни с какво нетърпение беше чакала завръщането на родителите си. Трябваше да побърза, иначе нямаше да успее да говори с баща си, преди слугите да са приготвили банята му, а това означаваше, че ще може да се срещне с него едва късно вечерта. Тя скочи като ужилена, макар да знаеше, че неприличното й бързане щеше да доведе до нови укори от страна на Брайд. Сестра й непременно щеше да говори с майка им.

Слава Богу, Брайд нямаше да остане още дълго с тях. Веднага след края на събранието тя щеше да се прибере в собствената си провинция заедно със съпруга и синовете си.

— Простете ми, сестрици — промърмори тя и се усмихна на дамите, които седяха около огъня, шиеха и разговаряха. Излезе навън тъкмо навреме, за да чуе как баща й обсъжда с майка й каква вечеря да поднесат на гостите.

Иърин не искаше майка й да я види, защото тъжният й поглед щеше да събуди в сърцето й ново чувство за вина. Съмняваше се, че някога ще бъде в състояние да прояви толкова доброта и търпение като Мейви. На лицето й се изписа меланхолична усмивка.

Иърин с право се гордееше с родителите си. Ейд Финлейт, високопоставеният крал на Ейре, беше господар на множество по-нископоставени ирландски крале, които не преставаха да се карат помежду си. Той беше известен с воинската си смелост и беше успял да ги обедини като никой друг крал преди него. Въпреки това си оставаше мил баща и съпруг. Когато го мъчеха грижи, както беше днес, винаги търсеше компанията на своята Мейви, която го развеселяваше с мекия си смях и забавните истории за съперничеството между жените в Грианан.

За да не се срещне с двамата си родители, Иърин се скри зад слънчевата къща и зачака, облегната на едно костеливо старо дърво. Баща й щеше да мине оттук, за да се прибере в красивата си резиденция. Докато чакаше, тя хапеше замислено устните си. Трябваше да подбере много внимателно всяка отделна дума, която щеше да му каже, за да не му позволи да забележи парещата жажда за отмъщение, която изпълваше сърцето й.

Леко шумолене в тревата я предупреди за идването на Ард-Рий. Тя изскочи иззад дървото и се изправи пред него.

— Татко!

Ейд повдигна червенокосата си глава, прошарена със сиви кичури, и отговори на усмивката й.

— Много мило, че си дошла да споделиш тревогите на един уморен старец, скъпа дъще. Какво те води при мен?

Двамата се прегърнаха и Иърин обясни:

— Искам да повървя малко с теб, татко.