Жан-Кристоф Гранже - Полетът на щъркелите

Станах и се поклоних с ръце на гърба.

— Елате с мен — каза австриецът.

Кабинетът му не приличаше на стаята, в която бях преди това — безупречно чисти стени, лъснат паркет, широко дървено бюро с модерна компютърна апаратура отгоре му.

— Седнете — нареди ми Рикиел. — Метр Делтер ми каза, че доброволно сте дошъл да свидетелствате. Разполагате с информация, която може да хвърли светлина върху случая и да смекчи обвиненията срещу Сара Габор. Така ли е?

Рикиел говореше френски без никакъв акцент.

— Точно така.

— Разгледах досието ви, господин Антиош. Имате по-скоро нетипичен „профил“. Обявил сте, че сте сирак. Не сте женен и живеете сам. На трийсет и две години сте, но никога не сте работил. Въпреки това живеете охолно в апартамент на булевард Распай в Париж. Средствата ви се осигуряват от осиновителите ви Нели и Жорж Бреслер. Твърдите, че водите спокоен и уседнал живот, обаче се връщате от пътуване по света, което не изглежда да е протекло спокойно. Проверих някои неща — били сте в Израел и Централна Африка при доста особени обстоятелства. Последен парадокс: обличате се и се държите като денди, а на лицето ви има съвсем пресен белег. Без да говорим за ръцете ви. Кой сте вие, господин Антиош? И какво знаете за случая?

— Всичко. Или почти.

Рикиел се изсмя.

— Звучи обещаващо. Можете ли да ни обясните например какъв е произходът на диамантите на Сара Габор? Или защо Ерве Дюмаз е искал да я арестува, без да предупреди охранителната служба на борсата?

— Мога.

— Отлично. Слушаме ви и…

— Чакайте — прекъснах го. — Ще говоря без адвокат и в чужда страна. Какви гаранции можете да ми дадете?

Рикиел отново се изсмя. Очите му бяха студени и неподвижни.

— Говорите сякаш сте виновен, господин Антиош. Всичко зависи от това, доколко сте замесен. Но мога да ви уверя, че в качеството си на свидетел няма да бъдете обезпокояван от никого. Интерпол е свикнал да работи с хора от различни култури. Говорете, Антиош. Засега ще ви изслушаме неофициално. Никой няма да записва думите ви. След това, в зависимост от важността на информацията, която имате, ще ви помоля да повторите разказа си пред други хора. Тогава ще бъдете вече „официален свидетел“. Но във всички случаи ви гарантирам, че ако не сте убили или откраднали, ще напуснете Белгия като свободен човек. Това устройва ли ви?

Преглътнах и мислено задрасках личните си престъпления. След това разказах накратко събитията от двата последни месеци. Докато говорех, извадих от раницата си предметите, които подкрепяха думите ми: фишовете на Макс Бьом, тетрадката на Райко, доклада от аутопсията, извършена от д-р Джуров, диаманта, получен от Уилм в лабораторията на „Бен Гурион“, смъртния акт на Филип Бьом, декларацията на сестра Паскал, записа на „изповедта“ на Ото Кифер… Накрая поставих на бюрото най-първите си открития — снимките на Макс Бьом и радиографията на сърцето му с титановата капсула.

Говорих повече от час. Опитвах се да обясня двойната интрига — кражбата на диаманти и кражбата на сърца, както и как двете са свързани помежду си. Когато свърших, настъпи дълга тишина. Накрая Рикиел каза:

— Забележително. Историята ви е направо забележителна.

— Не ми ли вярвате?

— Да кажем, на 80 процента. Има много неща, които трябва да се проверят, да се докажат. Така наречените от вас „доказателства“ не струват много. Драсканиците на някакъв циганин, заключенията на монахиня, която няма медицинско образование, един-единствен диамант… Колкото до касетата, ще я прослушаме, но сигурно знаете, че тя няма стойност пред съда. Остава евентуалното свидетелство на Нилс ван Дьотен, вашия южноафрикански геолог.

Изпитвах неудържимо желание да счупя очилата на дребното ченге, но в същото време се възхищавах на хладнокръвието му. Всеки друг би се шашнал от приключението ми, докато той го разглеждаше във всичките му аспекти.

— Във всеки случай, благодаря ви, Антиош. Много неща се изясняват благодарение на вас. Убийството на Дюмаз не ни учуди, защото поне от две години знаем за трафика на диаманти. Знаем имената на участниците: Макс Бьом, Ерве Дюмаз, Ото Кифер, Нилс ван Дьотен. Известен ни е и триъгълникът Европа/Централна Африка/ Южна Африка. Но не знаехме главното — кои са куриерите. Тоест нямахме доказателства. Сега разбираме, че са използвали птици. Поздравявам ви, Антиош. Не ви липсва упоритост, нито смелост. Ако вашите щъркели ви оставят малко свободно време, непременно ми се обадете. Ще ви намеря работа.