Жан-Кристоф Гранже - Пурпурните реки

Двете ченгета тръгнаха в дъжда. Не си говореха, едва дишаха. Преминаха през няколко пътни бариери. Полицаите им хвърляха подозрителни погледи. На никой от двамата не хрумна да поискат подкрепление. Ниманс беше вън от играта, Карим — извън своята територия. Но знаеха — разследването беше тяхно. Само тяхно.

Стигнаха до университетското градче и спряха пред главната сграда. Безмълвно се качиха на последния етаж, преминаха по коридора и почукаха на вратата, застанали от двете страни на рамката. Никакъв отговор. Разбиха ключалката и влязоха в апартамента.

Ниманс бе насочил напред своя ремингтон, който бе взел от централното управление. Карим държеше глока си и фенера.

Никой.

Тъкмо претърсваха жилището, когато пейджъра на Ниманс иззвъня. Трябваше спешно да се обадят на Марк Костес. Комисарят веднага набра номера му. Ръцете му все още трепереха.

— Ниманс, аз съм с Барн. Само да ви кажа, че са открили Софи Кайоа.

— Жива?

— Да, жива. Бягала към Швейцария с влака…

— Каза ли нещо?

— Казва, че ще е следващата жертва. И че познава убиеца.

— Съобщи ли името му?

— Съгласна е да говори само с вас, господин комисар.

— Осигурете й охрана. Никой да не разговаря с нея. Никой да не се приближава до нея. До един час ще съм в управлението.

— До един час? Но… къде сте?

— Доскоро.

— Чакайте! Абдуф с вас ли е?

Ниманс подаде телефона на младия лейтенант и продължи обиска си. Карим чу гласа на лекаря:

— Имам тоналността на струната — каза Костес.

— Си бемол?

— Откъде знаеш?

Карим не отговори и изключи телефона.

— Тук нищо няма да намерим — каза Ниманс. — Да вървим в спортната зала. Там е убежището й.

Вратата на спортната зала отвориха без всякакво усилие. Вътре нямаше никой.

Прескочиха трамплините, минаха под успоредките, хвърлиха поглед нагоре, където висяха халки и върлини. Тишина. Миризма на застояла пот и стара гума. Всеки от полицаите усещаше напрежението на другия. Ниманс прошепна:

— Тук е. Сигурен съм, че е тук.

Карим се насочи към отоплителните тръби. Тръгна покрай тях, прескачайки гири и кожени топки, и стигна до купчина железни пръти, подпрени на изправени до стената дюшеци. Премести прътите и смъкна, дюшеците. Отзад бе вратата към котелното.

Изстреля един куршум в ключалката и вратата изскочи от пантите си.

Вътре беше тъмно. Силна миризма ги удари в ноздрите. На кръв.

Кръв по стените, по чугунените тръби, по пода, по издутите стени на котела.

Приближиха се и в светлината на фенера видяха увити около тръбите струни от пиано. На пода имаше бидони с бензин, запушени с окървавени парцали; гири с парчета Изсъхнала плът по тях; ножовки, залепнали в локви от хемоглобин.

Върху една пейка Ниманс забеляза някакви цветни предмети. Коленичи и ги огледа. Хладилни кутии. Отвори едната и освети вътрешността й. Очи. Белезникави желатинови сфери в гнездо от лед.

Другата кутия съдържаше синкави ръце със зацапани с кръв нокти. Комисарят отстъпи. Карим изстена.

И двамата знаеха, че не се намират в котелното. Бяха проникнали в мозъка на убийцата. В царственото й убежище. Там, където бе сметнала за уместно да принесе в жертва убийците на бебета.

Карим прошепна:

— Избягала е. Далеч от Гернон.

— Не — отвърна Ниманс и се изправи. — Трябва й Софи Кайоа. Тя е последната в списъка. Софи е в централното управление. Сигурен съм, че тя ще научи това, или че вече го знае, и ще отиде там.

— При тия блокирани пътища? Няма да направи и крачка и ще…

Карим рязко млъкна. Двамата мъже са спогледаха и прошепнаха едновременно:

— Реката.

Оттук нататък нещата се развиха в околностите на университетското градче, където бе намерен Реми Кайоа. Там, където реката се разливаше в малко езерце, преди отново да потече към града.

В светлината на фаровете двамата полицаи забелязаха силует в черна мушама с малък сак на гърба. Лицето се обърна и Карим разпозна каската и планинската шапка. Младата жена отвързваше една червена надуваема лодка.

Ниманс прошепна:

— Не стреляй и не се приближавай. Ще я арестувам сам.

Преди още Карим да успее да отговори, комисарят бе вън от колата и се спускаше към езерото. Младият лейтенант изключи колата. Видя комисарят да тича и го чу да вика:

— Фани!

Младата жена вече влизаше в лодката. Ниманс я хвана за яката и с рязко движение я дръпна към себе си. Карим като хипнотизиран гледаше двата силуета, завъртени във вихъра на неразбираем балет.