Жан-Кристоф Гранже - Пурпурните реки

Карим попита:

— Ако убийствата са извършени за отмъщение, защо са тези сходни осакатявания?

— Те имат символично значение. Целта е да се заличи биологичната идентичност на жертвите, да се унищожат белезите на произхода им. И мизансценът цели същото — да се видят най-напред отраженията, а не самите тела. Друг начин да се дематериализират жертвите. Кайоа, Сертис и Шернсе са били крадци на идентичности. И са заплатили за това. Око за око, зъб за зъб.

Абдуф се приближи до Ниманс.

— Ниманс, вие сте гениално ченге.

— Не, Карим. Защото сега знам мотива на убиеца, но не знам кой е той.

Арабинът сухо се изсмя.

— Аз знам кой е.

— Какво?

— Сега вече всичко съвпада. Спомнете си за моето разследване. За дяволите, които са искали да заличат лицето на Юдит, защото е било доказателство, улика. Дяволите са били Етиен Кайоа и Рене Сертис, бащите на жертвите. И знам защо са искали да заличат лицето на Юдит. — Защото то е можело да ги издаде, да разкрие същността на пурпурните реки и размяната на бебетата.

— Но защо?

— Защото Юдит Еро е имала сестра близначка, която е била разменена.

Този път беше ред на Карим да разказва.

— Казвате, че заговорниците са подбирали децата според физическия профил на родителите им. Търсели са най-силните, най-здравите сред планинците. Тогава е нямало как да не попаднат на Фабиен и Силвен Еро, млада двойка от Таверли, село на хиляда и осемстотин метра надморска височина.

Тя — висока метър и осемдесет, силна, прекрасна. Отдадена на професията си учителка. Виртуозна пианистка. Мълчалива и грациозна, силна и поетична. По-малко информация имам за съпруга й Силвен. Той е живял изключително във високите планини, събирал е редки кристали. И той е бил истински великан, който не се е колебаел да се изкачва по най-недостъпните върхове.

Ако заговорниците е трябвало да откраднат едно-единствено дете в цялата област, те са щели да изберат детето на тази забележителна двойка.

Сигурен съм, че са очаквали с нетърпение раждането му. Истински генетически вампири. И го дочакват — на 22 май 1972 г. Семейство Еро пристига в болницата в Гернон. Високата хубава жена всеки миг ще роди. След само седем месеца бременност. Детето ще е недоносено, но според акушерките в това няма нищо страшно.

Само че нещата не се развиват както са предвидени. Бебето е разположено седалищно. Налага се да упоят Фабиен и да я изродят с цезарово сечение. Раждат се еднолични близначки с дихателни смущения. Поема ги санитарят и спешно ги слага в кувьоз. Санитарят е Рене Сертис, бащата на Филип.

Той е напълно объркан. Тази нощ е трябвало да размени детето, но не е могъл да предвиди, че ще бъдат две. Какво да прави? Студена под го облива, докато къпе недоносените деца — истински шедьоври със свежа кръв, предназначени за новия народ на Гернон. Накрая ги поставя в кувьози и решава да размени само едното. Никой не се е вглеждал в лицата им. Едва ли са видели дали си приличат. И Сертис решава да рискува. Измъква едната от близначките от кувьоза и я слага на мястото на момиченце от университетско семейство, което донякъде прилича на него — същия ръст, същата кръвна група, приблизително същото тегло.

Знае обаче, че ще трябва да убие размененото дете, защото не може да остави жива една фалшива близначка, която няма да има нищо общо със сестра си. Задушава детето, после извиква педиатрите и сестрите. Разиграва паника, угризения. Не разбира какво се е случило, наистина не разбира… Никой не се учудва особено. Още една внезапна смърт сред децата на селяните. Медицинският персонал се утешава, като си казва, че поне едно от двете деца е оцеляло. Сертис се радва — другата малка Еро ще се присъедини към клана на Гернон чрез новото си семейство.

Всичко това, Ниманс, си го представям благодарение на вашите открития. Защото жената, с която разговарях тази нощ, Фабиен Еро, не знае нищо за заговора, дори днес. А през онзи нощ не е видяла нищо, не е чула нищо. Била е упоена.

А когато се събудила, й обяснили, че е родила две момиченца, но само едното оцеляло. Може ли човек да оплаква същество, за чието съществуване дори не е подозирал? Фабиен се примирява с новината. След седмица напуска болницата и отнася дъщеричката си, която бързо се съвзема.

Някъде в болницата Рене Сертис наблюдава двойката, която се отдалечава. Майката държи в прегръдките си двойничката на размененото дете, но той знае, че тази дива двойка, която живее на петдесет километра оттам, никога няма да има причина да се завърне в Гернон. Като оставя живо второто дете, Сертис рискува, но рискът е минимален. По онова време той мисли, че лицето на близначката никога няма да разкрие заговора им.