Жан-Кристоф Гранже - Пурпурните реки

Прегледа всички фишове — бяха няколкостотин и се отнасяха за период от повече от петдесет години. Нито едно име не му напомни нещо. Нито една дата.

Реши да сравни фишовете с медицинските досиета на новородените. Извади петдесетина досиета и започна да сравнява първата им страница с фишовете. Установи, че първите страници бяха фалшифицирани. Етиен Кайоа бе имитирал почерка на сестрите доста прилично, но измамата си личеше съвсем ясно.

Защо го бе направил?

Полицаят сравни няколко фиша с първите страници на съответните досиета. Сравни всеки ред, всяка колона и не забеляза нищо. Копията бяха еднакви. Продължи нататък.

И този път видя.

Една незабележима разлика между истинския и фалшивия фиш. РАЗЛИКАТА. Все още не знаеше какво означава тя, но усещаше, че държи в ръцете си един от ключовете към загадката. Откри същата разлика и на други фишове, след това сложи в една папка пълните досиета и откраднатите от Кайоа документи.

Напусна сутерена и прибра папката в багажника на новата си кола — синьо жандармерийско пежо, после се върна в болницата и отиде в родилното отделение.

В шест часа сутринта мястото бе тихо и сънливо, въпреки ярките неонови светлини. Няколко от сестрите и акушерките, които срещна, се опитаха да го спрат, тъй като не носеше стерилни дрехи. Но трицветната му карта и решителният му вид не допускаха никакъв коментар.

Откри един гинеколог, който тъкмо излизаше от операционната. На лицето му бе изписана цялата умора на света. Ниманс се представи и зададе въпроса си — имаше само един въпрос.

— Докторе, има ли логическа причина, поради която бебето рязко да промени теглото си през първата нощ след раждането?

— Какво искате да кажете?

— Често ли се случва бебето да отслабне или да наддаде с няколкостотин грама в часовете след раждането си?

Лекарят отговори:

— Случва се. Но ако детето много спадне на тегло, се налага обстоен преглед, защото това означава, че има някакъв проблем.

— А ако наддаде? Ако само за една нощ теглото му рязко нарасне?

— Такова нещо не може да се случи. Никога. Не ви разбирам.

Ниманс се усмихна.

— Благодаря, докторе.

Ето каква била машинацията на пурпурните реки. Оставаше само да провери още нещо. В университетската библиотека.

— Вън! Всички!

Библиотеката бе ярко осветена. Полицаите вдигнаха носове от книгите си.

— Вън! — повтори Ниманс. — Разследването тук завърши.

Полицаите смутено се спогледаха. Несъмнено бяха чули, че главният комисар Ниманс вече не ръководи разследването. Несъмнено не разбираха защо прочутото ченге се разхожда с овързана глава и папка под мишница. Но кой можеше да се опъне на Ниманс, особено когато гледаше с този поглед?

Полицаите станаха и се приготвиха да си тръгват. Един от тях се приближи до комисаря и тихо го повика. Ниманс позна набития лейтенант, който разучаваше дипломната работа на Реми Кайоа.

— Приключих с тухлата, господин комисар. Исках да ви кажа… Може би не е важно, но заключението на Кайоа е наистина изненадващо. Спомняте ли си за атлона, за човека, у когото интелектът и силата, духът и тялото се сливат в едно? Ами значи Кайоа споменава за нещо като проект, чрез който да се възпроизведе подобно единство. Но не говори за нови програми за учениците и студентите, нито за преподавателите. Намеква за…

— За генетично решение.

— И вие ли сте чели работата му? Изглежда доста откачено. Според него интелектът е биологична реалност. Той е генетично заложен и трябва да се свърже с други гени, които са носители на физическата сила, за да се възпроизведе съвършенството на античния атлон…

Ниманс вече бе наясно със същността на заговора на пурпурните реки. И не искаше да чуе описанието му от тромавия полицай. Ужасът трябваше да остане латентен, подразбиращ се, мълчалив.

— Остави ме, момче — изръмжа той.

Но полицаят не спираше:

— На последните страници Кайоа говори за селекция на ражданията, за рационализирани съюзи, за нещо като тоталитарна система… Напълно смахната работа. Като във фантастичните романи от шейсетте години…

— Разкарай се!

Набитият полицай изгледа Ниманс, поколеба се, накрая си тръгна.

Комисарят прекоси пустата зала и спря пред бюрото на Реми Кайоа, главен библиотекар на университета. Натисна няколко клавиша на компютъра, после се замисли — необходимите му сведения бяха от периода преди седемдесетте години, така че нямаше как да се намират в машината.