Жан-Кристоф Гранже - Пурпурните реки

Внезапно чу стъпки, които отекваха по мрамора. Разбра защо помещението бе толкова голо. Хората, които обитаваха това място, използваха звука като ориентир. Обърна се и видя едър мъж с бяла брада. Имаше вид на патриарх със зачервени бузи и замъглени от съня очи. Носеше пуловер в пясъчен цвят. Полицаят изпита положително чувство към човека — интуитивно усещаше, че може да му има доверие.

— Аз съм доктор Шампела, директор на Института — заяви човекът. — Какво ви води насам в подобен час?

Ниманс показа картата си.

— Главен комисар Пиер Ниманс. Водят ме убийствата в Гернон.

— Пак ли?

— Да, пак. Искам само да ви задам няколко въпроса за първото посещение, на лейтенант Ерик Жоано. Мисля, че вие сте му дали изключително важна информация.

— Боже мой… Аз само отговорих на въпросите му.

— Вашите отговори са го завели у Едмон Шернсе.

— Да, разбира се. И какво от това?

— И двамата са мъртви.

— Мъртви ли? Как така? Не е възможно…

— Съжалявам, но нямам време да ви обяснявам. Просто ми повторете разговора ви. Може би, без да подозирате, знаете нещо важно за случая.

— Май трябва да се разсъня. Искате ли кафе?

Ниманс кимна. Тръгна след патриарха по коридор с високи прозорци. По стените бяха окачени други рисунки. Този път пейзажи. Планини с хаотични контури. Начертани с пастелни бои реки. Гигантски животни.

— Мислех, че във вашия институт има само слепи деца.

— Не само. Лекуваме всякакви очни заболявания.

— Например?

— Ретинит. Цветна слепота.

Човекът посочи с могъщия си пръст една от рисунките.

— Тези рисунки са доста особени. Нашите деца не виждат реалността като вас и мен, нито дори собствените си рисунки. Истината — тяхната истина — не е нито в истинския пейзаж, нито в рисунките. Тя е в съзнанието им. Само те знаят какво са искали да изразят. Смущаващо, нали?

Ниманс не можеше да откъсне поглед от рисунките. Човекът приятелски го потупа по рамото.

— Елате. Кафето ще ви дойде добре. Не изглеждате във форма.

Влязоха в обширна кухня. Всички мебели и съдове бяха от неръждаема стомана.

Директорът наля кафе в две чаши от блестяща кафеварка, покрита със стъклен глобус, който поддържаше кафето топло.

Шампела каза:

— Направо не мога да повярвам, че двамата са мъртви. Как е станало?

Пиер Ниманс не отговори.

— Какво ви каза Жоано?

— Питаше ме какви болести лекуваме тук. Обясних му, че най-често става дума за наследствени заболявания и че повечето от пациентите ми са от Гернон.

— Зададе ли ви и по-конкретни въпроси?

— Да. Попита ме как могат да се прихванат тези болести. Обясних му накратко действието на рецесивните гени.

— Слушам ви.

Директорът въздъхна, после започна:

— Просто е. Някои гени са носители на болести. Това са болни гени, нещо като правописни грешки в системата, каквито има у всички нас, но които за щастие не са достатъчни, за да ни разболеят. Обаче когато и у двамата родители има такива гени, нещата се усложняват. Гените се сливат и предават болестта. Затова казват, че кръвните бракове развалят кръвта. Това просто означава, че родители, които са близки роднини със сходна кръв, имат по-големи шансове да предадат на децата си болест, която и у двамата е в латентно състояние.

— Свързани ли са наследствените болести в Гернон с бракове между близки роднини?

— Без никакво съмнение. Много от децата, лекували се в моя институт, идват от този град. Главно от семейства на преподаватели и учени от университета, която са една много отбрана и изолирана общност.

— Може ли по-точно?

Шампела скръсти ръце.

— Има една много стара традиция в университета в Гернон. Факултетът е бил основан през XVIII век, струва ми се. Някога е бил разположен в сградата на болницата. От близо три века преподавателите и учените живеят заедно и се женят помежду си. Така са се създали поколения от много надарени, но вече генетически изтощени интелектуалци. Гернон поначало е усамотен град. А университетът още повече. Нещо като изолация в изолацията, разбирате ли? Истински микрокосмос.

— И тази изолираност обяснява наследствените болести?

— Мисля, че да.

— Какво друго казахте на Жоано?

— Споменах му и за една странна подробност.

— Разкажете ми.

— От около едно поколение насам в тези семейства с обедняла кръв се раждат много различни деца. Блестящи интелекти, но и необяснимо здрави физически. Повечето от тях печелят спортните турнири и с лекота постигат високи резултати във всички дисциплини.