Бренда Джойс - Завоевателят

Слугинята, която беше повикала мъжете с ужасените си викове, хукна към кухнята.

Сейдри се облегна изтощено на силното мъжко рамо. Треперенето й не преставаше. Алис се бе опитала да я убие. Детето й за малко щеше да загине. Тя се отпусна на сламеника, без да пуска ръката на съпруга си. Гай коленичи до нея.

— Всичко свърши — заговори утешително той. — Много съжалявам, че след преживения ужас трябва отново да те затворя, но не мога да променя нещата.

— О, Гай — изплака Сейдри и притисна ръката му. — Тя щеше да убие детето ми!

Гай я погледна слисано и тя избухна в плач. Съпругът й я прегърна нежно.

— Наистина ли очакваш детето му, Сейдри?

Тя кимна, неспособна да говори.

— Той знае ли?

Тя поклати глава и вдигна разплаканото си лице към него.

— Обещай ми, че няма да му кажеш!

— Сейдри… — понечи да възрази той.

— Обещай ми, Гай! — настоя тя и продължи беззвучно: — Аз го обичам, но той ме мрази. Ще му кажа за детето, когато дойде подходящият момент. Моля те, запази тайната ми! Един ден той и без това ще узнае.

— Може да помисли, че детето е мое — промърмори Гай.

— Не, аз му признах, че между нас няма нищо. — Той я погледна неодобрително и тя побърза да обясни: — Ролф е много горд мъж и известно време беше малко влюбен в мен. Той не е от хората, които обичат да делят.

— Права си — съгласи се с усмивка Гай. След малко попита: — Дават ли ти достатъчно за ядене? Слушай, Сейдри, трябва да му кажеш, за да облекчи условията, при които живееш!

— Ще имам достатъчно за ядене. Мери, добрата душица, ми носи все по-големи порции.

Гай я измери с поглед.

— Хубава гледка — усмихна се той. — Малко си напълняла, косата ти блести, кожата ти розовее. Гърдите ти са пълни и тежки.

— Моля те, не му казвай — закле го отново Сейдри и се изчерви. — Знам, че ме мрази. Не искам да ме съжалява. Аз… всъщност не знам какво искам, но в никакъв случай не е съжалението му.

— Не ставай глупава, Сейдри. Ролф не е от мъжете, които могат да обичат. Той има строги представи за дълг и вярност. Никога няма да ти прости предателството. Познавам го и знам какво говоря.

— Вероятно си прав — прошепна с болка тя. Думите на Гай угасиха и последната искрица надежда в сърцето й.

— Затова е двойна глупост да не му кажеш, че ще става баща. Направи го заради детето. — Гай се изправи. — Не искам да бъда жесток, но трябва да ти кажа, че той вече има незаконни деца.

— Това не ме учудва — пророни Сейдри с привидно спокойствие. Изобщо не беше помисляла за това и думите на Гай я улучиха като удар с нож. — Къде… къде живеят децата му?

— Има три деца в Нормандия, едно в Анжу и две в Съсекс, ако не се лъжа. Всички живеят при майките си. Ролф има шест синове, нито една дъщеря — отговори с усмивка Гай.

И шестимата бяха синове! Сейдри щеше да избухне в горчив смях. Значи тя щеше да му дари седмия син! Света Дево, майко божия! Трябваше на всяка цена да скрие сълзите си.

— Много съжалявам — каза Гай, — но това са фактите. Той ще бъде много учтив към теб, защото ще му родиш още един син, но не можеш да очакваш нищо повече.

— Ще ударим в последния ден на септември.

Моркар и Херуорд се възпротивиха енергично.

— Много е рано — възрази Моркар. — Остават само две седмици.

— Моите хора още не са се възстановили от раните си при Кавлидок — подкрепи го Херуорд Будният, набит тъмнокос мъж, с няколко години по-стар от двамата братя.

Тримата стояха край лагерния огън и говореха съвсем тихо, защото ги беше страх от шпиони.

— Колко души ще събереш? — попита невъзмутимо Едуин.

— Две дузини.

— Много добре. — Едуин се усмихна доволно. — Аз разполагам с три дузини. Така ще имаме числено превъзходство над Ролф дьо Варен. Благодарение на Сейдри той загуби десетина от най-добрите си воини в битката при Кавлидок.

— Ще посмееш ли да предприемеш изненадващо нападение? — попита Херуорд.

— Да. Шпионите на краля са навсякъде и не мога да чакам повече. В тези времена не можем да имаме доверие никому. Норманинът все още не е намерил заместници на падналите. Ние сме по-силните. Крайно време е да нападнем.

— Значи ли това, че ще нападнем Елфгар, а не Йорк? — обади се Алби, който стоеше в сянката на близкото дърво.

— Точно така, ще нападнем Елфгар — обяви твърдо Едуин. — С новите укрепления, построени от норманина, Елфгар се изравнява по значение с Йорк. Ако завземем крепостта, ще отблъскваме успешно нападенията на Уилям. Така ще го принудим да ни предложи мирен договор.