Бренда Джойс - Завоевателят

Алис я огледа враждебно.

— Мери каза, че се разхубавяваш с всеки ден, но аз не вярвам. После пък ми съобщи, че очакваш дете. Вярно ли е това? — попита прегракнало тя.

В сърцето на Сейдри се надигна съчувствие. Лицето на Алис беше разкривено от ревност и злоба.

— Да, аз съм бременна, Алис — отговори със слаба усмивка тя.

— Детето е от Гай! — изкрещя гневно сестра й.

Сейдри поклати глава.

— Норманинът ще има син от мен, Алис.

— Не! — изпищя сестра й. — Ти лъжеш! Да не мислиш, че можеш да ме измамиш? Да измамиш и него!

Сейдри остана учудващо спокойна. Алис не можеше да промени истината.

— Не, Гай никога не ме е докосвал. Бащата е Ролф. Ще имаме красиво златнорусо момченце. Знам това.

Алис изпъшка тежко, лицето й потъмня.

— Ти си вещица! — изкрещя дрезгаво тя. — Неговото семе е определено за мен, ти нямаш право да му раждаш деца! Аз няма да ти позволя!

Побесняла от гняв, Алис се нахвърли върху Сейдри, която беше толкова слисана, че не успя да реагира. Сестра й сключи ръце около шията й и я стисна злобно. Сляпата омраза й придаде свръхчовешка сила. Сейдри беше много по-силна от нея, но трябваше да положи огромно усилие, за да се освободи от смъртоносната хватка. Тя се закашля мъчително и докато се опитваше да си поеме въздух, Алис грабна глинения леген с юда и го стовари върху главата й. Пред очите на Сейдри затанцуваха ярки искри и тя разбра, че ще загуби съзнание. Трябваше да се бори, да напрегне всичките си сили. Зави й се свят, в гърлото й се надигна гадене. Алис я сграбчи за рамото и я извлече от затвора й. Сейдри разтърси глава, за да прогони черните петна, които й пречеха да вижда, и се запрепъва безводно след Алис към господарските покои. Чу уплашения писък на Мери и съзнанието й се проясни.

Когато Алис я принуди да седне на каменния перваз, разумът й се върна. Сейдри се сви уплашено на отворения прозорец, Алис нададе тържествуващ вик и я блъсна навън.

Сейдри едва не загуби опора, вкопчи се отчаяно в перваза и затвори очи, за да не гледа пропастта, която се разкриваше пред погледа й. Ако Алис успееше да я изблъска от прозореца, тя беше загубена. Това означаваше сигурна смърт. Пронизителните викове на Мери стигаха приглушено до ушите й. Полезрението й все още беше изпъстрено с черни петна, светът се въртеше около нея. Алис блъсна ръката, с която се беше хванала за перваза, и отново я бутна навън. Сейдри се удари във външния каменен ръб. Алис напрегна всичките си сили, вдигна я и започна да я избутва през прозореца. Сейдри увисна с главата надолу, пръстите й отчаяно затърсиха опора в гладкия камък. Ожесточена, забравила всичко наоколо си, Алис я буташе навън и скоро и гърдите и увиснаха над смъртоносната пропаст. Сейдри престана да възприема света около себе си. Главата й се напълни с кръв и ушите й забучаха.

Изведнъж две силни ръце я сграбчиха за косата и я изтеглиха обратно в стаята.

— Не! — изграчи Алис. — Не и не! Вещицата трябва да умре! Ще я убия със собствените си ръце!

Сейдри изпъшка, вкопчи се в мъжа, който я беше спасил, и напразно се опита да успокои лудо биещото си сърце.

После чу силен удар и безумните викове на Алис престанаха. Сейдри погледна през рамото на спасителя си и видя, че Белтен беше ударил на господарката силна плесница. Ателстън се приближи предпазливо и изви ръцете й на гърба. Алис продължаваше да се мята, риташе с крака, очите й бяха изскочили от орбитите, но поне не пищеше. Сейдри погледна спасителя си в лицето.

— Благодаря ти, Гай — прошепна с пресекващ глас тя. — Много ти благодаря!

— Вече няма от какво да се страхуваш — утеши я той.

Сейдри се разтрепери и скри лице на гърдите му.

— Тя… тя се опита… опита се… да ме хвърли… от прозореца! — заекна тя и от гърлото й се изтръгна сухо хълцане.

— Вече не те заплашва опасност, Сейдри. — Гай я притисна успокоително и се обърна към Белтен: — Алис е загубила ума си. Трябва да я държим под охрана, докато се върне лорд Ролф и реши какво ще стане с нея.

— Ще заповядам на дърводелеца да закове прозореца с дебели дъски. Ще я оставим в покоите й, но един войник ще стои постоянно при нея, за да не си причини нещо.

— Аз не съм луда! — изфуча Алис. — Разумът ми е напълно ясен. Мразя я, това е всичко!

Белтен и Гай пристъпваха смутено от крак на крак и избягваха да я погледнат. Ателстън й кимна съчувствено.

Гай сложи ръка на рамото на Сейдри и я изведе от стаята.

— Ела с мен, Сейдри. Трябва да легнеш и да си починеш. Мери, донеси стомничка вино.