Бренда Джойс - Виолетов огън

— Не знам — прошепна нерешително Марта.

Грейс стисна ръката й.

— Марта, аз ще организирам местна женска организация в Начез, ако такава още не съществува. Моля те, ела да ни чуеш. Просто ни изслушай. Искам да ти помогна.

Тя свали очилата си, които се бяха смъкнали надолу по носа от възбудата й и се вгледа внимателно в очите на Марта.

— Не мога — отвърна Марта. — Чарлс…

— Той не трябва да знае — изрече разпалено Грейс.

Марта премигна и се поколеба.

— Не знам.

— Ще ти съобщя кога ще се проведе първото ни събрание — каза Грейс, докато я стискаше за ръката. — Всички жени сме в това положение. Всички.

Алън я чакаше на железопътната гара в Начез. При вида на познатата му фигура Грейс почувства прилив на обич. Тя се обърна към Граймсови и стисна дланите на Марта.

— Пази се, а аз с нетърпение ще очаквам да те видя пак.

Марта погледна виновно към Чарлс и стисна в отговор ръцете на Грейс.

Грейс се обърна, за да махне на Алън. Той беше внушителен, почти едър мъж, който наближаваше четиридесетте. Бакенбардите му сивееха, а очите му бяха топли и кафяви.

— Грейс! Грейс! — По лицето му личеше колко се вълнува.

Тя светна от радост и слезе, за да се здрависа с него.

— Чудесно е, че те виждам — заяви Алън, докато я държеше здраво за ръцете.

— Как си? — попита Грейс.

— Много добре — отвърна Алън, но тя забеляза сенките, които минаха бързо по лицето му. — Или поне сега съм много добре.

Грейс се намръщи, когато се сети какво има предвид той.

Алън плати на един носач негър да отнесе чантите й до очакващия ги кабриолет. Той се качи след Грейс и дръпна поводите. Тя се извърна, за да обхване с поглед разпрострелия се на всички страни град. Бели дъсчени къщи с разкъртени огради и грижливо гледани градини украсяваха този район на града.

На отдалечен хълм се виждаха високите комини на една фабрика. Те изпускаха сиви облаци към хоризонта.

— Къде е река Мисисипи?

Алън й посочи.

— От другата страна на града — той докосна връхчето на носа й. — Какво е това?

Грейс се усмихна.

— Очила, Алън. Невъзможно е да не си чувал за тях.

Той сподави смеха си.

— Мога ли да те попитам защо ги носиш? Да не би зрението ти да се е влошило?

Тя се разсмя силно и звучно.

— Не, Алън, нямам проблеми със зрението. Всъщност очилата са част от дегизировката ми на добре възпитана гувернантка.

Той се засмя студено и взе една от покритите й с ръкавици ръце.

— Липсвахте ми, мис О’Рурк.

Тя не се поколеба — Алън беше най-скъпият й приятел.

— И вие ми липсвахте, Алън Кенеди.

— Как пътува?

— Скучно. Алън, какво е положението тук? Ти ми разказа толкова много за училището в твоите писма, че умирам от нетърпение да го видя.

Алън се подвоуми.

— Добре.

Грейс го изгледа замислено.

Тя знаеше предимно от вестниците, че преподаването в държавните училища на Юг съвсем не е лесно. Републиканците установиха новата образователна система едва след войната. На отделни места имаше невероятна съпротива срещу училищата, както и срещу по-голямата част от „радикалните“ закони на републиканския конгрес.

В повечето градове на Юг разделението на обществото бе ясно очертано. Болшинството южняци бяха консервативни демократи, които се бяха сражавали, за да се отцепят и сега виждаха, че всичко, с което бяха свикнали, се разпада пред очите им. Веднага след войната, когато президент бе Ендрю Джонсън, те издадоха Черните кодекси. Резултатът от тях беше, че наскоро освободените негри изпаднаха в икономическо и политическо робство.

След това републиканският конгрес се нагърби със задачата да реорганизира Юга и започна с издаването на трите Акта за преустройство през 1867.

Тези актове поставяха Юга под военен контрол. Всички бунтовници моментално загубиха гражданските си права. Новите щатски губернатори бяха задължени да ратифицират четиринадесетата поправка на Конституцията. Тя даваше на освободените негри основните граждански права, включително и правото да гласуват. Чрез гласовете на негрите републиканците завладяха властта в южните щати, въпреки че на много места демократите бяха достатъчно силни, за да запазят контрола си върху местното и окръжното управление или поне да упражняват някакво влияние върху тях. Според Алън такъв беше случаят в Начез, където демократите държаха отделни, но не всички постове в градското управление. В техни ръце беше длъжността на шерифа, например.