Доналд Джеймс - Гадателката

Първият труп изплува на бреговата ивица в чикагския парк „Линкълн“, изхвърлен от водите на езерото Мичиган. Беше момиче на може би четиринадесет години, престояло във водата няколко дни. Причината за смъртта бе удушаване, имаше следи от жестоко сексуално насилие.

Вторият бе открит почти две години по-късно в горяща къща на улица „Братъл“ в Кеймбридж, Масачузетс. За тази жертва се намери малко повече информация. Според съседите това бе тринадесетгодишната племенница на някой си д-р Джон Полингър, бивш преподавател във факултета по английска филология в Харвард. Виждали я в двора няколко пъти през лятото, но на никого от тях не се било случвало да разговаря с нея. Аутопсията след намирането й, задушена от дима и отровните газове, показа, че дълго време е била подлагана на зверско сексуално насилие. По-късно същия ден Джон Полингър, за когото полицията предполагаше, че е причинил собственоръчно пожара, бе открит мъртъв в кабинета му в „Елиът хауз“. Изстреляният от самия него куршум двадесет и втори калибър бе минал през небцето и заседнал в мозъка му.

Третият труп, пак на момиче, бе намерен шест месеца по-късно на една малка и безлюдна уличка в нюйоркския квартал Сохо. Смъртта й, резултат от нанесен побой, бе настъпила другаде. На поздравителна картичка за четиринадесетия й рожден ден бе написано с едър и заоблен почерк:

„Честит рожден ден, Т.

В процеса на разследването полицията и ФБР установиха, че облеклото на трите жертви силно се различава по качество, цена и произход. Нямаше основание да се смята, че извършителят е един и същ.

Но обединяващ фактор между трите смъртни случая беше грубо татуираната бледозелена буква „К“ върху горната част на ръката, малко под рамото, на всяко от момичетата. Установено бе, че това е избледняваща след пет години татуировка, каквато се използва в трудововъзпитателните колонии за подрастващи в различни райони на Русия, преди всичко в Красноярск, Колима и на Колския полуостров — всичките известни като области с множество лагери за малолетни престъпници.

Тази информация беше изпратена на Чарлз Фиърлес — специалния агент на ФБР в Москва по време на неотдавнашната гражданска война. Но само след няколко седмици, когато булевард „Новински“ беше разрушен от бомбардировките на националистите през 2015 година, тя изчезна под руините на американското посолство.

Делник на един руски милиционер. Питам се, дали на някого от вас се е случвало да има дни като този? Тъмно ранно утро е и аз предвождам оперативна група по заледеното езеро. Небето е обсипано със звезди, а на километър или два от нас крайбрежната зона на града свети като огърлица. Прости ми, боже, но от това разстояние под мекия похлупак на арктическия мрак морското пристанище Мурманск ми прилича на живописна пощенска картичка.

Целта ни е големият, скован сред ледовете товарен кораб пред нас — железен гигант с разкривени, обледени и ръждясали метални плоскости на корпуса, жертва на неотдавнашната гражданска война. Заседнал е под странен наклон, сякаш ей сега ще се шмугне безшумно под леда.

Качваме се тихо на борда. Без ругатни, без болезнени стонове при честите подхлъзвания на премръзналите ни длани по обледения парапет. Действаме професионално. Вече в трюма на кораба ние се придвижваме през облицованите с метални листове помещения и лабиринта от железни греди и колони, следвайки тънките лъчи на джобните си фенерчета. Плъховете ме плашат — но би трябвало да се страхувам повече от процепите и стърчащите железа из целия корпус, резултат от попаденията на бомбите. Тук, долу, е с няколко градуса по-топло и под нас се чува надигането и спускането на ледената вода. Усеща се и миризмата й — особена смесица от миризма на мазут и водорасли.

Спираме и се ослушваме. Такова е в най-общи линии ежедневието на руския милиционер. Този разнебитен трюм на един от няколкото товарни кораба, потопени в езерото Полкава при въздушните нападения на анархистите, е приют не само за плъховете и криещите опасности ръждиви механизми. В него живеят и деца.

Да, приятели, ние ловим деца. В днешна Русия има толкова много осиротели и изоставени деца, че се чудим какво да ги правим. Цялата страна гъмжи от дребнички сгушени силуети, които живеят в разрушените райони на градовете или се навъртат около автогари и летища, просят, крадат, продават се за насъщния — печални тресчици, пръснати от гражданската война.