Доналд Джеймс - Гадателката

— Завършил съм висше филологическо образование, господин губернатор. Английски и френски. След това по време на военната ми служба във флота завърших специализиран радиоразузнавателен курс по идиоматичен американски английски.

Той посочи с кимване телефона и каза:

— Искам да отговорите на следващото позвъняване. Ще бъде видео връзка от Москва.

По всичко личеше, че няма намерение да ми каже нещо повече. Подаде ми брендито. Аз вдъхнах аромата му с универсалното одобряващо изражение и си позволих да разходя поглед по бутафорните, подвързани с кожа книги покрай стените. Но мисълта ми се въртеше около предстоящото обаждане по телефона.

Изглежда, почти нямаше за какво да разговаряме, докато чакахме позвъняването на телефона. Последвах го до големия прозорец и се загледах навън, но той не добави нищо повече към идеята си за възраждане на града.

Трябва да кажа, че Мурманск не е град, който лесно може да внуши мисли за възраждане. Гълфстрийм, както вече споменах, кара водата на морето при нас да изпуска нежна пара дори и през най-мразовитите дни на полярната зима, когато всички сладководни езера наоколо са покрити с дебел лед. Построен на десния бряг на река Кола на двадесет километра от морето, днес градът е една голяма сталинска камара от напукани бетонни сгради, прорязана от широки булеварди като „Ленински проспект“, който сега се нарича „Улица на обединението“. Имаме безброй проблеми и обезлюдяването е само един от тях. Със сигурност замърсяването на околната среда също влиза в списъка. Не създаващото леки неудобства замърсяване, което притеснява Запада, а убиващото невидимо замърсяване, останало от времето на съветското ядрено разточителство. Друг проблем е водката — постоянно присъстващ, но рядко обект на по-сериозно внимание. Разбира се, в това число са и тумбите безпризорни деца, но за тях вече научихте нещо.

Когато телефонът иззвъня, аз подскочих. Баданов кимна и отидох да вдигна слушалката. Екранът пред мен се премрежи с разкривени сиви линии. Женски глас каза на английски:

— Инспектор Вадим?

— На телефона.

— Казвам се Кънингам. Аби Кънингам. Губернатор Баданов може да потвърди, че съм агент от Федералното бюро за разследване на Съединените щати.

Обърнах се към губернатора:

— Обажда се жена, която говори на английски…

— Офицер от ФБР. — Усмихна се широко, доволен, че неговата игра на шах дава резултат. — На много висока длъжност. Съвсем наскоро бе назначена за началник на екипа от ФБР към американското посолство в Москва.

Отново се обърнах към телефона. Долната част на екрана се проясни и се появи образ на женска ръка — тъмнокожа, с дълги пръсти и подбрани с вкус пръстени.

— Виждам само ръцете ви от китките надолу — казах. — Има ли и тяло към тях?

— Има тяло — отговори тя непринудено. — Задникът е същият на цвят като ръцете.

Мониторът изцъка и екранът се изпълни с образа на седнала зад бюро млада тъмнокожа жена в кремав костюм. Имаше остричък европейски нос и приятно оформени африкански устни. Черната й коса беше гладка и леко чуплива, но прибрана с диадема, която забелязах едва когато се приведе, за да се облегне на лакти и да сплете пръсти. Не се нуждаеше от очилата с рогови рамки и американското знаме зад гърба й, за да изглежда впечатляващо.

— Вече се виждате на целия екран, госпожице Кънингам — започнах аз.

— Агент Кънингам — поправи ме тя енергично. Екранът стана по-светъл, а с него и кожата й придоби меден оттенък. — Капитан Вадим.

— Да.

— Готов ли сте?

— Доколкото ми е известно — отвърнах и погледнах въпросително към губернатора.

— Моля ви, довършете американския израз — наведе поглед към бележника на бюрото, — „колело, което не скърца…“.

— „Не го смазват“ — добавих, без да се замислям.

— Какво означава „гювеч“?

— „Аванта“.

— „Пет нагоре“?

— Поздрав. Веселяшки.

— Къде сте, когато сте „на седмото небе“?

— Където и да съм — отвърнах, — ще си прекарам „адски гот“.

Почти се усмихна, макар и през свити устни.

— Не е зле, капитане. Предайте на губернатора, че проверяваме останалите формалности. Но по отношение на езиковата подготовка отговаряте на условията.

Тя затвори телефона и образът изчезна. Поставих слушалката на мястото й и се обърнах към губернатора:

— Помоли ме да ви предам, че съм издържал.

— Хубаво. — Той стисна долната си устна със зъби, пусна я и ме погледна в очите. Мускулите на лицето му се разтегнаха в доволна усмивка. Може и друго да е било, но аз си мисля, че беше така. — Чували сте какви слухове се носят, разбира се.