Доналд Джеймс - Гадателката

— Главното съображение ли? Струва ми се, че не ви разбирам.

Усетих, че усмивката ми стои като вкаменена. Тя също се усмихна и потри бръчките по шията си.

— Карам ви да се чувствате неловко, Константин.

— Озадачавате ме, госпожо — отвърнах предпазливо.

В този момент тя избухна в смях:

— Ох, господи! — Разтвори широко обятията си и огромната й гръд се повдигна към мен. — Ама разбира се! Той още не е разговарял с вас. Съпругът ми дори не ви е споменал за какво става въпрос.

— Нито дума.

— И вие си помислихте, че тази стара гарга иска да си клъвне набързо от вашата плът.

— Сега вече ме поставяте в неловко положение, госпожо — отвърнах, този път не толкова притеснен, колкото преди малко.

Тя хвана ръката ми.

— Хайде да си вземем по още една чаша шампанско. По време на вечерята ще трябва да седите до мен. Мъжът ми ще настои да седне до вашата ослепителна съпруга.

— Но аз все още не знам за какво съм избран. Ще ми кажете ли?

— Редно е да оставя Антон да стори това, когато той реши. Ще ви кажа само, че сте двама кандидати. Вие сте много по-красивият, затова убедих съпруга си да се срещне първо с вас. А докато дойде този момент, нека да пием и пофлиртуваме. Използвайте въображението си, Константин. Притворете клепачи, докато образът в очите ви се замъгли. Мислете си, че съм младо и стройно създание с четиридесет или петдесет години по-младо.

Той ми се понрави далече по-малко от нея. Беше нисък, с гърбав нос, обръсната над ушите коса и гъста, къдрава черна грива на темето. Бивш военен — кабинетен генерал от военновъздушните сили през неотдавнашната гражданска война. В същото време жена му бе въртяла успешния им бизнес, произвеждайки униформи за армията на националистите. Сега неговата евтина марка дънки „Тексас-Баданов“ е работно облекло за голяма част от мъжкото население в Мурманск. И все пак губернаторът Баданов беше преди всичко политик. Имаше вид, обличаше се и говореше като политик — въпреки че се ползваше с репутацията на сравнително честен човек. А в днешна Русия честните политици трябва със свещ да ги търсиш.

— Ще започна с това, че градът се обезкървява и замира — каза той, крачейки енергично към големия прозорец, който заемаше цялата стена. Бяхме в библиотеката, далече от другите гости. — Елате тук, инспекторе. Погледнете високите блокове по хълмовете отвъд реката и ми кажете какво ви прави впечатление.

— От северната страна на залива ли? Всичките са безлюдни. — Загледах се в тъмните бетонни кули, които стърчаха в звездното небе. — Хората са ги напуснали.

— Именно. Аз имам амбицията да съживя града. Известно ли ви е, че Рим е бил построен на седем хълма?

— Май че съм го чел някъде.

— Пребройте хълмовете, Вадим. Седем са, нали толкова виждате?

— Горе-долу — отвърнах, взирайки се в групичките блокове по околните хълмове.

— Това е поличба, Вадим. Като столица на възродената Колска област Мурманск отново ще стъпи на краката си. Пак ще блестят светлини от онези тъмни хълмове. В момента Кола има несметни минерални залежи и само по-малко от половин милион души население.

— Струва ми се, че промените вече са започнали, губернаторе. Имам впечатлението, че все повече американци идват насам, бизнесмени, инженери…

— Лешояди — каза той категорично.

— Спомням си публичното ви изявление, че се нуждаем от колкото може повече помощ от страна на американците.

— Не помощ, Вадим, а съдействие. Необходимо ни е да получим максимално съдействие от американците. Ще приемем ограничен брой от техните инженери и съветници, но не бива да забравяме, че сме руснаци. Ние притежаваме по-богатото културно наследство, не е ли така?

Замислих се над това.

— Честно казано — отвърнах, — не съм убеден, че културното ни наследство от двадесети век може да послужи за пример на когото и да било, губернаторе.

— Да не би и вие да сте един от онези поклонници на Запада, готови да отворят шлюзовете пред готовия да ни залее потоп от американски сурогати? Вярно ли е, че част от нашите граждани са започнали да наричат областта „Кока-Кола“?

— Според мен мисълта, че сме привлекли такова голямо внимание отвъд Атлантика, е основание за гордост.

— Не мога да приема такова нещо, Вадим. Кока-Кола ли? Това е гавра. Вие, милицията, би трябвало незабавно да реагирате много остро винаги когато чуете да се употребява тази подигравка. — Обърна се и отиде до масичката за сервиране. — А сега да пристъпим към въпроса. Задачата може би ще ви се стори странна… — В тона му имаше рязка промяна. — При избора на изпълнител за нея главният критерий беше владеенето на английски. — Наля по една чаша бренди. Не говореше точно това, което чух от жена му, но се усмихнах уверено. Той ме погледна и вдигна високо гъстите си сиви вежди. — Чувам, че говорите този език изключително добре.