Артър Дойл - Случаят в Аби Грейндж

— Не знам дали в крайна сметка ще успеем, но сме длъжни да споделим нещичко и с нашия приятел Хопкинс, поне за да оправдаем второто си посещение — рече той. — Нямам намерение обаче още сега да му доверя напълно откритието си. Смятам следващото ни поле на действие да бъде агенцията на параходната линия Аделаида — Саутхамптън, която се намира, ако не греша, на Пел Мел. Има и една друга параходна линия, която свързва Южна Австралия с Англия, но нека отхлупим първо голямото блюдо.

Холмс изпрати визитната си картичка на директора, който незабавно ни прие, и не след дълго вече разполагахме с всички сведения, които ни бяха нужни. През юни 1895 г. само един техен кораб — „Гибралтар“, най-големият и най-хубавият — бе пристигнал от Австралия. Справката в списъка на пасажерите показа, че госпожица Фрейзър от Аделаида и нейната прислужница са пътували именно с него. Същият кораб бил сега на път за Австралия и се намирал някъде южно от Суецкия канал. Командният му състав бил същият както и през 1895 г., с едно-единствено изключение. Помощник-капитанът Джак Крокър бил повишен в чин капитан и тъкмо сега предстояло да поеме командването на техния нов кораб „Бас Рок“, който щял да отплава след два дни от Саутхамптън. Джак Крокър живеел в Сиднъм, но тази сутрин го Очаквали да дойде за инструктаж, тъй че, ако желаем, да го почакаме.

Не, господин Холмс нямал желание да се среща с капитана, но щял да се радва да научи нещо повече за неговите качества и характер.

Досието му беше отлично. Нямало друг офицер във флотата, който да можел да се мери с него. Колкото до характера му, бил безупречен в службата си. В личния си живот се проявявал като темпераментен, необуздан и лесно раздразним наистина, но в същото време — честен, почтен и добросърдечен. Това бяха в основни линии сведенията, с които Холмс напусна управлението на параходната компания „Аделаида—Саутхамптън“. Оттам се отправихме с файтон към Скотланд Ярд, но когато стигнахме, вместо да влезе вътре, Холмс остана известно време във файтона, присвил вежди и потънал в дълбок размисъл. Накрая нареди на кочияша да ни откара до телеграфната станция при „Чаринг Крос“, изпрати някаква телеграма и едва тогава си тръгнахме към улица „Бейкър“.

— Не, не можех да го направя, Уотсън — рече той, когато влизахме в нашата квартира. — Издаде ли се заповед за арестуване, нищо на света не би могло да го спаси. Мисля, че веднъж или два пъти в практиката си причиних по-голямо зло с разкриването на престъпника, отколкото той бе причинил с престъплението си. Сега вече се научих да бъда по-предпазлив и предпочитам по-скоро да измамя законите на Англия, отколкото собствената си съвест. Нека узнаем малко повече, преди да предприемаме действия.

Привечер ни посети инспектор Хопкинс. Нещата при него не вървяха много добре.

— Струва ми се, че сте истински вълшебник, господин Холмс. Да, понякога си мисля наистина, че притежавате свръхчовешки способности. Кажете, за бога, как узнахте, че откраднатите сребърни прибори се намират на дъното на езерото?

— Не съм узнавал нищо.

— Но вие ми наредихте да го претърся.

— Значи сте намерили приборите?

— Да, намерих ги.

— Радвам се, че съм успял да ви помогна.

— Но вие съвсем не ми помогнахте, а направихте работата далеч по-трудна. Какви ще са тези крадци, които открадват разни сребърни прибори, а след това ги захвърлят в близкото езеро?

— Да, постъпката им наистина е доста странна. Но аз се основавах на мисълта, че ако приборите са били взети от хора, които са имали намерение чрез кражбата само да ни въведат в заблуждение, тогава те съвсем естествено биха побързали да се освободят от тях.

— Но защо изобщо ви е минала през ум подобна мисъл?

— Ей тъй, просто реших, че е възможно. Когато са излезли през френския прозорец, пред тях се е изпречило езерото с примамливата дупка в леда. Какво по-добро скривалище от това?

— А, скривалище, казвате, така вече е по-приемливо! — извика Станли Хопкинс. — Да, да, сега всичко ми е ясно. Часът е бил ранен, имало е още хора по пътя и те са се изплашили да не би някой да ги види със среброто. Затова са го потопили в езерото с намерението да се върнат и да го приберат, щом мине опасността. Отлично, господин Холмс, това е много по-добро от идеята ви за заблуждението.

— Точно така. Теорията, която развихте, е неоспорима. Моите предположения явно бяха направени доста напосоки, но трябва да признаете, че те доведоха до откриването на сребърните прибори.