— От кръв.
— Да, несъмнено от кръв. Само това е достатъчно, за да се отхвърли разказът на лейди Бракънстол като несъстоятелен. Ако тя вече е седяла на стола, когато е било извършено убийството, как се е образувало петното? Не, не, тя е била поставена на стола след смъртта на съпруга й. Обзалагам се, че върху черната рокля има същото петно. Още не сме стигнали до нашето Ватерло 2 2 Градче в Северна Италия, известно с победата, която Бонапарт удържал над австрийците през 1800 г., т.е. петнайсет години преди поражението му при Ватерлоо. — Б. пр.
, Уотсън, но това пък е нашето Маренго, защото започва с неуспех и свършва с победа. А сега бих искал да разменя няколко думи с прислужницата Тереза. Трябва обаче да бъдем внимателни, ако искаме да получим сведенията, които са ни нужни.
Тази австралийска прислужница беше особена жена — мнителна, недружелюбна — и мина доста време, докато Холмс, благодарение на любезното си държание и па обстоятелството, че приемаше благосклонно всичко, което тя казваше, успя да я предразположи да стане малко по-разговорчива. Тя не се опита да скрие неприязънта си към своя бивш господар.
— Да, сър, вярно е, че той захвърли по мен гарафата. Чух го да ругае господарката и му казах, че сигурно не би посмял да й говори тъй, ако брат й беше тук. Тогава именно той ме замери, но аз бях съгласна да хвърли по мен и дузина гарафи, ако ги имаше подръка, стига да остави на мира хубавото ми гълъбче. Той постоянно я тормозеше, но тя беше твърде горда, за да се оплаква. Дори с мен не искаше да споделя всичко, което й е сторил. Не ми каза нищо и за белезите, които видяхме по ръката й тази сутрин, но аз знам много добре, че са причинени от убождане с игла за шапка. Подлият дявол — нека Бог ми прости, че говоря така за него след като вече е мъртъв, — но той наистина беше същински дявол, ако има изобщо дяволи по земята. Представи се като най-галантен джентълмен, когато го срещнахме за първи път — едва преди осемнадесет месеца, но и на двете ни се струва, че е било преди осемнадесет години. Тя току-що бе пристигнала в Лондон. Да, това беше първото й морско пътуване, до тоя момент никога не бе напускала дома си. Той я спечели с титлата, с парите и с превзетите си лондонски маниери. Ако е направила грешка, тя плати скъпо за нея. През кой месец сме го срещнали ли питате? Както ви казах, беше веднага след пристигането ни. Пристигнахме през юни, а това стана през юли. Ожениха се през януари миналата година. Да, в момента тя е пак долу в дневната й аз не се съмнявам, че ще ви приеме. Не бива обаче да я разпитвате прекалено дълго, защото е много измъчена и изтощена от всичко преживяно.
Лейди Бракънстол беше полегнала на същия диван, но изглеждаше по-бодра от преди. Прислужницата влезе Заедно с нас и отново започна да промива с топла вода контузията върху челото на господарката си.
— Надявам се — рече дамата, — че не сте дошли да ме подлагате отново на разпит?
— Не — отвърна Холмс най-вежливо. — Няма да ви причинявам излишни неприятности, лейди Бракънстол. Искам само да ви помогна да превъзмогнете по-леко всичко преживяно, защото съм убеден, че много сте изстрадала. Ако се отнесете с мен като с приятел и ми се доверите, ще видите, че ще оправдая доверието ви.
— Какво искате да направя?
— Да ми кажете истината.
— Господин Холмс!
— Недейте, недейте, лейди Бракънстол, безполезно е. Може би сте чували, че се ползвам с известна репутация. В случая съм готов да я заложа цялата само срещу факта, че разказът ви е една пълна измислица.
Господарката и прислужницата се взряха в Холмс с пребледнели лица и изплашени очи.
— Вие сте един безочлив човек! — извика Тереза. — Да не искате да кажете, че господарката ми е излъгала?
Холмс стана от стола си.
— Нищо ли няма да ми кажете?
— Вече ви казах всичко.
— Помислете още веднъж, лейди Бракънстол. Няма ли да е по-добре да бъдете откровена?
За миг по красивото й лице се изписа колебание, но сетне някаква нова мисъл го направи безизразно като маска.
— Казах ви всичко, което знам. Холмс си взе шапката и сви рамене.
— Съжалявам — рече той и без нито дума повече ние напуснахме стаята и къщата.
В парка имаше едно изкуствено езеро и моят приятел се насочи към него. Повърхността му беше замръзнала, но в леда бе пробита голяма дупка заради удобството на един самотен лебед. Холмс постоя известно време, загледан в дупката, после продължи напред към къщичката на пазача. Там той написа кратка бележка до Станли Хопкинс и я предаде на пазача.
Читать дальше