Артър Дойл - Случаят в Аби Грейндж

— Много се радвам, че дойдохте, господин Холмс, а и вие също, господин Уотсън! Всъщност, ако трябваше да започна всичко отначало, нямаше да ви безпокоя, защото след като дамата дойде на себе си, тя даде толкова точно и ясно описание на случилото се, че не ни остава кой знае какво да вършим. Спомняте ли си бандата крадци от Луишам?

— Кои, фамилията Рандъл ли?

— Да, тъкмо те — бащата и двамата му сина. Това е тяхно дело, не се съмнявам ни най-малко. Преди около две седмици извършиха обир в Сиднъм; видели са ги и са ги разпознали. Доста дръзко е от тяхна страна да извършат второ престъпление така скоро и толкова наблизо. Но аз съм напълно сигурен, че са те и никой друг. Този път обаче ще се стигне до бесило.

— Значи сър Юстъс е мъртъв?

— Да, главата му е била разбита със собствения му ръжен.

— Сър Юстъс Бракънстол, както ми каза кочияшът, нали?

— Да, тъкмо той. Един от най-богатите хора в Кент. Лейди Бракънстол е във всекидневната. Горката жена, преживяла е нещо ужасно. Приличаше на мъртвец, когато я видях първия път. Мисля, че ще е най-добре да се срещнете с нея и да чуете какво ще ви разкаже за случилото се. После ще огледаме заедно трапезарията.

Лейди Бракънстол не беше обикновена личност. Рядко съм виждал жена с такава изящна и стройна фигура и с толкова красиви черти. Беше блондинка — златокоса и синеока, — а тенът й сигурно щеше напълно да съответствува на тази окраска, ако неотдавнашното преживяване не бе станало причина лицето й да изглежда изпито и измъчено. Страданията й бяха не само душевни, но и физически, защото над едното й око се виждаше ужасна тъмновиолетова подутина, която прислужницата й — висока, навъсена жена — налагаше усърдно с вода и оцет. Дамата лежеше изтощена на един диван, но живият и изпитателен поглед, с който ни посрещна, и енергичното изражение на красивото й лице показваха, че нито разсъдъкът й, нито смелостта й са били накърнени от ужасното събитие. Беше облечена в широк халат в синьо и сребърно, но една официална черна рокля, обшита с пайети, бе просната до нея на дивана.

— Разказах ви всичко, което се случи, господин Хопкинс — рече тя уморено, — не бихте ли го повторили вместо мен? Ако все пак смятате, че е необходимо, аз съм готова да разкажа на тези двама господа как стана всичко. Те влизаха ли вече в трапезарията?

— Реших, че ще е по-добре да чуят първо разказа на ваше благородие.

— Ще се радвам, ако уредите нещата по-бързо. Обзема ме ужас, като си помисля, че той все още лежи там. — Тя потръпна и зарови за миг лице в ръцете си. При това движение широкият ръкав се смъкна и оголи ръката й. Холмс възкликна изненадано:

— Но вие имате и други наранявания, госпожо! Какво е това? Две яркочервени петна изпъкваха върху бялата гладка кожа на ръката й. Тя бързо ги закри.

— О, нищо особено. Това няма никаква връзка с ужасната история от миналата нощ. Ако вие и вашият приятел бъдете така добри да седнете, ще ви разкажа всичко, което зная. Аз съм съпругата на сър Юстъс Бракънстол. Омъжих се за него преди около година. Струва ми се излишно да се опитвам да крия, че нашият брак не беше от щастливите. Страхувам се, че всичките ни съседи ще ви го кажат, дори и да се опитам да го отрека. Възможно е вината за това да е отчасти моя. Аз израснах в по-свободната и по-непринудена атмосфера на Южна Австралия и животът в Англия с цялото му предвзето благоприличие и прекалена моралност не ми е по сърце. Главната причина обаче почива върху един факт, който е известен на всички — че сър Юстъс беше непоправим пияница. Не е приятно да прекараш е такъв човек дори и един час, а представяте ли си какво означава за една чувствителна и жизнерадостна жена да бъде свързана с него и денем, и нощем? Кощунство, престъпление, низост е да се твърди, че такъв брак е свят и ненарушим. И позволете ми да ви кажа, че вашите чудовищни закони ще донесат проклятие на страната — бог няма да позволи тази неправда да съществува вечно.

За миг тя се изправи и седна — страните й пламтяха, а очите й искряха изпод ужасния белег на челото, — но силната ръка на свъсената прислужница ласкаво я притегли обратно на възглавницата и буйният й гняв премина в несдържано ридание. Най-после тя продължи:

— Ще ви разкажа за миналата нощ. Известно ви е може би, че в тази къща прислугата спи в новото крило. В тази централна част са разположени нашите жилищни помещения, зад тях е кухнята, а горе — спалнята. Прислужницата ми Тереза спи в стаята, която се намира над моята. Нощем тук не остава никой друг и никакъв звук не може да достигне до съседното крило и да обезпокои онези, които спят там. Това обстоятелство трябва да е било добре известно на крадците, иначе те едва ли биха си позволили с такава дързост да нахлуят в дома ни. Сър Юстъс се оттегли към десет и половина. Прислугата вече се беше прибрала в своите помещения. Само моята прислужница още беше на крак в стаята си на горния етаж в очакване да потърся услугите й. Аз се бях зачела в една книга и останах в тази стая. Преди да се кача горе, обиколих навсякъде, за да проверя дали всичко е наред. Имах навика да правя това лично, защото, както вече ви обясних, на — сър Юстъс не винаги можеше да се разчита. Влязох в кухнята, в килера, в стаята с оръжията и ловните трофеи, в билярдната, в приемната и най-накрая — в трапезарията. Като приближавах към прозореца, който е закрит от плътни завеси, изведнъж усетих полъх върху лицето си и разбрах, че е отворен. Дръпнах завесите настрани и се намерих лице срещу лице с един широкоплещест възрастен човек, който тъкмо влизаше в стаята. Прозорецът е френски, стига до пода и всъщност представлява нещо като врата, водеща към моравата. Аз държах свещта, с която обикновено отивам до спалнята си, и при нейната светлина видях зад гърба на първия мъж други двама, които също се канеха да нахълтат. Отстъпих назад, но човекът бързо се спусна към мен. Хвана ме първо за китката, а сетне за гърлото. Отворих уста да извикам, но той ме удари силно с юмрук по окото и ме повали на пода. Навярно няколко минути съм била в безсъзнание, защото, когато дойдох на себе си, видях, че те бяха откъснали шнура на звънеца и ме бяха завързали здраво за дъбовия стол, който обикновено стои на челното място при масата за хранене. Шнурът бе така силно пристегнат, че не можех да мръдна, а една носна кърпа, привързана през устата ми, ми пречеше да издам какъвто и да било звук. Точно в този момент нещастният ми съпруг влезе в стаята. Очевидно бе чул някакъв подозрителен шум и дойде подготвен за сцената, която завари. Беше по нощна риза и панталони и държеше в ръка любимия си бастун. Той се спусна към единия от двамата по-млади крадци, но възрастният се наведе, взе ръжена от решетката пред камината и когато съпругът ми минаваше край него, му нанесе свиреп удар. Съпругът ми падна, простена и повече не помръдна. Аз отново припаднах, но, изглежда, че и този път съм била само няколко минути в безсъзнание. Когато отворих очи, видях, че бяха извадили сребърните прибори от бюфета, а също и една бутилка вино. Всеки държеше чаша в ръка. Както вече ви казах, единият беше възрастен, с брада, а останалите двама бяха голобради младежи. Не е изключено да бяха баща и двамата му сина. Известно време разговаряха шепнешком. После се приближиха до мен, за да се уверят, че съм здраво завързана. И накрая си тръгнаха, като затвориха прозореца след себе си. Мина почти четвърт час, преди на успея да освободя устата си и с писъци да призова прислужницата си на помощ. Скоро и останалата прислуга бе вдигната на крак; веднага повикахме местната полиция, която незабавно се свърза с Лондон. Всъщност това е всичко, което мога да ви кажа, господа. Надявам се, че няма да се наложи да повтарям отново този мъчителен разказ.