Пол Дохърти - Имперски убийства

За първи път Клавдия позволи маската на безразличие да падне от лицето й.

— Не заради политиката. Твърде зает е с печалбите си. Познаваш ли Арий?

— Той търгува с вино — отвърна Клавдия. — Свидлив скъперник. Винаги е в чифлиците и лозята си. А след като събере печалбата си, непременно отсяда в „Магариците“.

— Е, той е мъртъв — отбеляза Елена. — Прочетох доклада на префекта. Прерязали са му гърлото в кръчмата на чичо ти, а дисагите му са опразнени и от последната сребърна монета, която е носел със себе си.

— Чичо ми ли подозират?

— Не, но ще му се наложи да дава много обяснения. По-късно ще се заемем с това. Ти го обичаш, нали, Клавдия?

— Той е добър човек, твое величество. Отгледа мен и брат ми. Напива се, понякога дава воля на юмруците си…

— Щедър човек, а? — засмя се Елена. — О, недей да се тревожиш, Клавдия, ние имаме много общо. Баща ми също беше кръчмар. — Елена се облегна и впери поглед в потона, целият на петна от дима на светилниците. — Тук става студено — промърмори тя. — Казах на придворните, че отивам да се поразходя. — Потупа със симпатия Анастасий по коляното. — Но ти недей да се тревожиш, ще поставя онзи главорез Бур да пази вън от хора, които обичат да си пъхат носа навсякъде. — Пак се обърна към Клавдия: — Чичо ти никога ли не се е питал защо добре образовано момиче като теб — последните думи тя произнесе, като имитираше държанието на Клавдия, — защо такова момиче работи като слугиня?

— Всъщност не го е грижа, твое величество — отговори Клавдия. — А и в края на краищата, един ден може да се омъжа за прочут пълководец и да стана майка на император.

Елена плесна с ръце и се преви от смях.

— Вярно, вярно! — продума накрая и изтри една сълза от крайчеца на окото си. — Най-доброто, което можем да правим, ние, жените, е да лягаме по гръб, нали така, Клавдия? Дори не мога да преброя в колко тавани съм се взирала! — Лицето на Елена стана печално. — Но пък си заслужаваше. Константин е император. А сега да се върнем към клетата Фортуната. Синът ми тържествено влезе в Рим. Той е Август, провъзгласен от Сената, народа и войската. Обаче ще е глупак, ако си мисли, че е господар на всичко тук. Още утре може да го нападнат. Много добре го охраняват, армията го обожава, но все пак положението му може да се разклати. Синът ми приключи един тежък военен поход. Сега би предпочел… как да го кажа… да проучва прелестите на римските матрони и техните дъщери. — Августата се загледа в ноктите си. — Но той не желае никого да наскърбява. Вместо това се наслаждава на компанията на някои от най-добрите куртизанки на града. Три от които бяха намерени удушени. — Тя многозначително повдигна вежди. — Труповете им бяха намерени на различни места: единият в спалнята, единият в атрия 21 21 Атрий (истор., от лат.) — централно, открито помещение, главната част на римската къща, където се намирало огнището; в по-късната епоха — преддверие, зала. — Бел.прев. на една къща, стоварен като чувал със свинско, а третият в градините на Салустий. И трите удушени, а на челата и страните им — изрязан кръст. Разбираш ли опасността от това, Клавдия?

— Рим е пълен с проститутки, твое величество.

— Вярно е, но куртизанките са нещо различно. Тяхното обществено положение е близко до това на жриците, дори на девиците весталки. Освен това имат и могъщи приятели, не само заради прелестите си.

— А защото знаят тайни… — допълни Клавдия.

— Продължавай! — заповяда Елена.

— Твое величество трябва да се запита защо трите куртизанки са били убити, особено след като са били покровителствани от божествения Август. — Клавдия замълча, за да подбере правилно думите си. — Може да са били убити от самия император, но ми се струва невероятно.

— Защо? — заинтересува се Елена.

— Няма достатъчно добро основание! — отвърна Клавдия. — Следователно, смъртта им би трябвало да е дело на някой враг. В действителност Рим не познава сина ти. Могъщите мъже възнамеряват да изчакват и да наблюдават. Но може би някой се е запитал дали жените не разказват тайни на Константин. И дали заради това не трябва да бъдат накарани да млъкнат завинаги. А може да си мислят, че техните убийства са само приумица. Рим се страхува от изродени императори; боговете са свидетели, че ги е имало прекалено много. Хората може да се питат дали убийствата не са начинът, по който Константин получава удоволствие, докато кръстовете върху труповете им отразяват неговото мислене: заради твърдението му, че е видял кръст преди битката на Милвийския мост.