Пол Дохърти - Имперски убийства

Константин беше много доволен. Хвърли към тях още пари, актьорите се поклониха за последен път и изчезнаха зад паравана. Пиршеството продължи. В най-добро разположение на духа, Константин с клатушкане се изправи и вдигна наздравица за Домацила. Тлъстата сводница също се изправи и започна да благодари на императора с превзети, цветисти фрази. После внезапно млъкна. Чашата се изплъзна от ръката й и тя се сви, сякаш някой я беше ударил в корема. Клавдия гледаше ужасена. По лицето на Домацила се изписа безкрайно страдание, тя отваряше и затваряше уста. После се свлече на колене и започна да повръща. Императорът скочи на крака и се втурна към нея, но тя вече се гърчеше в агония. Краката и ръцете й се мятаха и прекатуриха една масичка.

Повикаха лекаря на императора. Клавдия си проправи път напред. Много от гостите се отдръпнаха, все още неразбирайки какво става. По устните на Домацила изби светла пяна. Лицето й замръзна, тялото се тресеше, тя се задушаваше. Лекарят пъхна пръст в гърлото й и се опита да разбере дали нещо не я е задавило. Сетне отпусна ръка. Главата на Домацила се килна на една страна. Трибунът започна да дава заповеди, войници се втурнаха да затворят вратите и портите. Положиха мокрия от пот труп на домакинята на една лежанка. Лицето й бе придобило бледозеленикав оттенък, устните изглеждаха почервени, косата беше разчорлена. Лекарят опипа врата й.

— Удар ли е? — попита Елена.

Лекарят отвори устата на Домацила.

— Забелязах го и преди — промърмори той. — Езикът е почернял. Божествена Августа, мисля, че тази жена е била отровена.

Падайки, Домацила бе преобърнала една от масите, но не своята. По заповед на дворцовия управител Бес лекарят отнесе сребърното блюдо и бокала в другия край на залата и внимателно ги огледа. Доведоха един роб, трибунът опря върха на меча си о врата му и принуди разтреперания от ужас мъж да пие от виното и да яде от храната. Клавдия забеляза, че Силвестър остана на мястото си и единственото движение, което направи, беше кръстният знак. Той се канеше да протестира срещу онова, което принуждаваха роба да направи, но Клавдия с очи го предупреди да не се бърка. В края на краищата намесата й се оказа ненужна. Лекарят отнесе блюдото и бокала.

— Какво? — Константин пак се беше отпуснал върху лежанката си.

— Ако господарката Домацила е била отровена — заяви лекарят, — не е било от нещо, което е яла или пила тук. Храната не е отровена. Във виното също няма отрова.

— И нищо чудно! — намеси се Елена. — Опитваха всичко, и храната, и питиетата.

— Да не е си е взела нещо от непроверено блюдо? — обади се Руфин.

Анастастий, който седеше от дясната страна на Домацила, поклати отрицателно глава, като направи знак с ръце към императрицата. Бес също го потвърди, а трибунът, хладнокръвен млад човек, подчерта, че е наблюдавал масите от момента, когато припадъкът на Домацила е започнал.

— Защо? — попита го някой.

— За да съм сигурен, че нищо не е преместено! — беше спокойният отговор.

— А актьорите от трупата? — сети се Бес.

— Те не са се хранили с нас! — отвърна императрицата.

— Някои отрови действат след часове — обясни лекарят. — Други след няколко секунди. Господарката Домацила може да е яла или пила нещо преди пирът да започне.

— Каква е отровата? — запита Елена.

— Августа, колко пера има в крилото на лебеда? Рим е пълен с отрови и отровители.

Елена, която беше яла и пила съвсем малко, нареди твърдо:

— Вдигнете тялото и го отнесете в стаята й!

— А актьорите?

— Какво може да се докаже? — остро реагира императрицата. — Ако ги разпитаме, само ще направим смъртта на Домацила публично достояние. — Тя седна до сина си и заповяда: — Трибуне, помещението да се изпразни! Е, приятели, както виждате, пиршеството свърши!

Тя направи знак с ръка на Руфин, Крис и Бес да останат. Като се обърна на лежанката, Елена гневно изгледа Клавдия.

— И ти, момиче! Синът ми и аз искаме вино!

Клавдия очакваше да покани и Анастасий, но императрицата стана, повика го при себе си и тихо зашепна. Свещеникът бързо излезе. Залата се опразни, заключиха вратите.

— С какво разполагаме? С какво разполагаме? — запита полугласно, сякаш на себе си Елена.

Руфин се канеше да отговори, когато някой започна да блъска по вратата. Бес отиде да отговори, но се върна развълнуван.

— Божествена Августа, струва ми се, че най-добре ще е да дойдеш!

Те излязоха от залата и ескортирани от войници, тръгнаха по коридорите към стаята на Домацила. Тялото й бе положено на леглото под тънко прозрачно наметало. Клавдия, на която Елена заповяда да върви до нея, ужасена се огледа. Завивките и стените бяха потънали в кръв.