Пол Дохърти - Имперски убийства

— Втора смърт за тази нощ! — Той слабо се усмихна на майка си. — Научих, че едно момиче от прислугата, Фортуната, е била намерено, окачено на кука в една от бараките за клане.

— Това е посланието на убиеца — отвърна Елена. — Той ти казва, че тук, в този дворец, ти не си в безопасност; не си в безопасност в собствения си град — тя потупа ръката на мъртвата куртизанка. — Това определено ще бъде приписано на теб. Сабина влиза жива и я изнасят като труп.

Константин искаше да се махне оттук. Имаше нужда да помисли, да поразсъждава върху случилото се. Би желал Силвестър да беше тук, но отново се запита дали би могъл да му се довери? В края на краищата и той беше в двореца. Сабина би могла да го срещне и да не види заплаха в него.

— Къде е Анастасий? — запита той.

— Оглежда трупа на Фортуната — отговори Елена. — Най-добре ще е да я отнесат под покрова на нощта, същото се отнася и до Сабина. Тихичко, без излишен шум. Ще изпратим писмо на Домацила — тя шумно си пое дъх. — Да — продължи императрицата, сякаш говореше сама на себе си, — навярно върху това ще трябва да съсредоточим вниманието си: — просторната вила на Домацила.

Искаше да сгълчи сина си, да го накара да изостави тези плътски желания, но сега не беше нито времето, нито мястото. Взе една от копринените завивки и я метна върху лицето на Сабина. И докато правеше това, Елена се запита какво ли ще направи сега малкото й мишле.

Клавдия мина по криволиците на мраморните зали, портиците и градинските постройки и излезе от Палатин. Сетне започна да се промъква по сенчестите пътеки, очертани от вечнозелени борове, кипариси, черен лавър и бръшлян. Често от сенките пристъпваха напред войници от помощните части, 31 31 Войски, набирани от съюзниците и съседните на Рим племена. Служилите в тези войски имали правото след уволнението си да станат римски граждани. — Бел.ред. спираха я и я претърсваха. Опипваха вързопа, който носеше, малкото вещи, които събра в спалното помещение. Опитваха се да помачкат гърдите или да ощипят бедрата й, после я пускаха да продължи. В подножието на Палатинския хълм тя отмина фонтана на Фортуна и храма на Кастор и Полукс. Държеше се встрани от главния път, от улиците, които водеха към триумфалния път, по който обикновено преминаваха победоносните военачалници и войските им, а се промъкваше в сенките на успоредните малки улички.

Вечерта беше студена, небето ясно. За да провери дали някой не я следи, Клавдия често спираше на някой ъгъл и се обръщаше назад или оглеждаше небосклона, сякаш се интересуваше от възвисяващите се очертания на Циркус Максимус 32 32 Circus Maximus (лат.) — Големият цирк. — Бел.прев. , Траяновата колона, статуите на Форума или Базилика Нова 33 33 Basilica Nova (лат.) — Новата базилика (храм с правоъгълна форма). — Бел.прев. на мъртвия Максенций. Сега околностите й бяха по-познати. Улиците бяха тесни, пропити от различни миризми, някои сладникави, други остри и застояли. Винаги нащрек, Клавдия забелязваше с крайчеца на окото си скитниците, спящи в портиците на храмовете, заслушваше се в ръмженето на някое притиснато в ъгъла бясно куче, или в грухтенето на покритата с кал свиня, която въртеше зурла, докато бягаше пред сюрия крещящи деца.

Тръгна по улицата на седларите и навлезе в улицата на кожарите. Във въздуха се носеше силна воня от пурпурната краска, която се утаяваше в конска урина 34 34 Технологията за багрене в пурпур или индиго с урина е разпространена от древността. Използвала се е най-често за оцветяване на вълна. Силната миризма идва от технологията, при която урината се съхранява две седмици, за да престои, после се загрява до около 50 градуса по Целзий, след което в нея се потапя материята. Така цветът става стабилен и искрящ. — Бел.ред. . Веднъж, опитвайки се да заблуди евентуален преследвач, тя изгуби пътя си и се озова на една алея, където сирийски вехтошари в дълги цветни дрехи лагеруваха под една смокиня. После трябваше да се върне през Есквилинското 35 35 Есквилин — един от римските хълмове. — Бел.прев. гробище край Сервиевата стена, където погребваха бедните, покривайки труповете им само с няколко лопати пръст. Стисна ноздри и опита да заобиколи лешоядите, но те се разлетяха при нейното приближаване и крилете им шумно пляскаха в нощта.

Клавдия беше сигурна, че я следят. Тя завиваше и се връщаше, спираше и се вглеждаше назад, но не можеше да види никого. Спря на един кръстопът, където против уроки бяха поставени огромни, изсечени от камък фалоси. Престори се, че се интересува от едно погребално шествие, съпровождано от тръби, флейти и рогове. Факлоносци търчаха край покрития с позлата ковчег, наемни оплаквачки високо нареждаха, сякаш искаха да възкресят покойника, а след ковчега пристъпваше мим, който имитираше някои от действията на мъртвия.