Фьодор Достоевски: Братя Карамазови

Саботиера — френски народен танц (от „сабо“). — Бел. С.Б.

Нека ме отмине тази страшна чаша! — Думи на Христос, преди да бъде разпнат (Марко 14; 36, Лука 22; 42, Матей 26; 39). — Бел. С.Б.

… „като разпален въглен в душата“… — „И въглен, яростно пламтящ, // положи в бедното ми тяло“ — Пушкин, „Пророк“ (прев. Ив. Теофилов) — едно от любимите Пушкинови стихотворения на Достоевски. — Бел. С.Б.

… запасен подполковник, преименуван в надворен съветник… — Надворен съветник, според Специалния указ (Табель о рангах) на Петър I от 1722 г., просъществувал до 1917 г. и съдържащ 14 класа, е граждански чин от VII клас (вж. по-подробно бел. в т.7, стр.636). — Бел. С.Б.

… онзи младеж (…), който уби търговеца Олсуфиев… — Става дума за процеса на осемнадесетгодишния Зайцев, който след предумишленото убийство с цел грабеж отишъл на фризьор, после в кръчмата, където почерпил свой приятел, като заявил, че „му се ще тази вечер да погуляе…“ От кръчмата заедно отишли в публичен дом. (в. „Голос“, 16 ян. 1879) По-нататък в романа още веднъж се споменава „случаят Зайцев“ (вж.бел. към стр.770), но в бележките към руското академично издание (т. 15) като жертва е посочен Красилников, 17-годишен, продавач в сарафница. — Бел. С.Б.

И аз самият съм поразен до епидермата… — „Неукият“ Митя отново (вж.бел. към стр.164) бърка: епидермис (епидерма) е най-горният, нечувствителен слой на кожата; използувайки тази чуждица, Митя очевидно иска да каже точно обратното. — Бел. С.Б.

„Търпи, смирявай се, мълчи“… — Неточен цитат от „Silentium!“ на Тютчев. — Бел. С.Б.

Стига, наистина, (фр.).

Край (фр.)

…чиновник дванадесети клас… — Един от най-ниските класове (вж.бел. към стр.476). — Бел. С.Б.

…и вятърът, „сух и остър“… — От стихотворението на Некрасов „Перед дождем“. — Бел. С.Б.

Деца, деца, о, колко са опасни вашите години. — Начало на баснята на И. Дмитриев „Петух, кот и мышонок“. — Бел. С.Б.

О, ние всички сме егоисти, Карамазов! — Намек за теорията на разумния егоизъм, развита от Чернишевски в романа „Какво да се прави?“ и популярна сред опозиционно настроената революционно-демократична младеж. — Бел. С.Б.

Ние сме се отдалечили от народа (…) Аз вярвам в народа и винаги ми е драго да му отдам справедливост… — Коля повтаря клишетата на демократичния и либералния печат от 1860-те години, като неволно ги пародира. — Бел. С.Б.

Задължително условие (лат.).

Знам, че сте мистик… — В целия по-нататъшен диалог между двамата герои много от разсъжденията на Коля пародийно повтарят пасажи от прочутото „Писмо до Н. В. Гогол“ на Белински, редове от негови статии, думи на Херцен, идеи на Чернишевски. — Бел. С.Б.

За жената — плетката (фр.).

Ще запомниш, сградата при моста Верижен… — Из стихотворението „Послание“, публикувано в „Полярная звезда“ (I част: „Из Петербурга в Москву“) и в „Колокол“ (II част: „Из Москвы в Петербург“). В близост до Верижния (Цепной) мост в Петербург се е намирало III Отделение на личната канцелария на негово императорско величество — орган за политическо разследване (вж. също бел. към стр.676). — Бел. С.Б.

… при нашия голям камък… — Камъкът, за който тук и по-нататък се говори, има символично значение — първият камък на бъдещата хармония, който ще бъде положен от Альоша и момчетата, негови ученици. — Бел. С.Б.

Ако те забравя, Йерусалиме… — Стих от Псалтира, пс. 136; 5—6: „При реките Вавилонски — там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион; на върбите, всред Вавилон, окачихме нашите арфи. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители — веселие: попейте ни песни сионски. Как да пеем Господня песен, на чужда земя? Ако те забравя, Йерусалиме — нека ме забрави десницата ми; нека прилепне езикът ми о небцето, ако те не помня, ако не поставя Йерусалим начело на моето веселие.“ — Бел. С.Б.

— Феня и майка й, готвачката на Грушенка… — Също на стр.640. По-горе се казва, че Матрьона е баба, а не майка на Феня (стр. 366, 471). — Бел. С.Б.

Тази очарователна особа (фр).