Фьодор Достоевски - Братя Карамазови

„И в третий ден брак бе в Кана Галилеи…“ — Кана Галилейска — градче в Галилея, където според Евангелието Христос извършва първото чудо: превръща водата във вино (Йоан 2; 1—5, 7—10). „На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Исус и учениците му. И като се привърши виното, казва Исусу майка му: вино нямат. Исус й казва: какво имаш ти с мене, жено? Още не е дошъл часът ми. Майка му рече на служителите: каквото ви каже, сторете.

Исус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега.“ — Бел. С.Б.

„Стига“ — повест от Тургенев, пародирана в „Бесове“. — Бел. С.Б.

„И ето мракът зашептя“… — Леко променен цитат от „Руслан и Людмила“ на Пушкин: „В миг сякаш… мракът зашептя“ — прев. Любен Любенов. — Бел. С.Б.

… когато слънцето изплува, когато изплува вечно младият Феб, славейки и хвалейки Бога… — Тук са смесени различни мотиви: Феб е едно от имената на старогръцкия бог Аполон като божество на светлината; „славейки и хвалейки Бога“ — цитат от Лука 2,20 и други текстове в Светото писание. — Бел. С.Б.

Бил Мастрюк с одежди пищни, а сега лежи без нищо… — От народната историческа песен „Мастрюк Темрюкович“:

Бел. С.Б.

Женский нрав е лековерен… — Думи на „вдъхновения Одисей“ в стихотворението на Тютчев „Помен“ (Из Шилер). — Бел. С.Б.

Едно сказание последно и… — Неточен цитат от монолога на Пимен в Пушкиновия „Борис Годунов“:

Бел. С.Б.

Друга стая (полск.)

поиска (полск.)

Господинът не е виждал полски дами и говори небивалици.

Репликите на двамата шаржирани поляци в оригинала са на полски в диалога помежду им и на руско-полски в разговора с останалите. — Бел. С.Б.

Развейпрах (полск.)

Господинът е виждал в Полша селянки, а не дворянки (полск.)

Можеш да бъдеш сигурен (полск.)

Леля (от фр.)

… а и при Гогол всичко това е само в алегоричен вид… — Става дума за IV глава на „Мъртви души“. — Бел. С.Б.

„Ти ли си, Боало…“ — От стихотворението на Крилов „Эпиграмма на перевод поэмы «L’art poétique»“. — Бел. С.Б.

„Сафо си ти, а аз Фаон…“ — Епиграма на Батюшков „Мадригал новой Сафе“. — Бел. С.Б.

Почива тук Пирон, обикновен старик — не беше той дори академик. (фр.) — „Моята епитафия“, двустишие на френския поет Алексис Пирон (вж.бел. към стр.142). — Бел. С.Б.

… за Росеюшка, старата бабичка… — Намек за финалните редове на „Пропаст“ на И. А. Гончаров. — Бел. С.Б.

За Русия в границите до седемстотин седемдесет и втора година! — При първото разделяне на Полша през 1772 г. между Русия, Прусия и Австрия Русия получава източната част на Белорусия и католическата част на днешна Латвия; полските земи фактически се поделят между Австрия и Прусия. — Бел. С.Б.

Наистина (полск.).

Което кажеш, това ще стане (полск.).

Сядайте, господа! (полск.).

Хиляда (полск.).

Чест (полск.).

Двайсет и пет! (…) семпличка (…) на пе (…) — Термини от играта. — Бел. С.Б.

С какво мога да бъда полезен на господина? (полск.).

Довиждане, господине (полск.).

Още нещо да искаш? (полск.).

… „ходи, къща, ходи,“… — Често повтарящ се припев на руски частушки. — Бел. С.Б.

… това са им пролетните игри… — Народните празници след сирница (февруари), по-късно трансформирани в религиозни църковни обичаи, до голяма степен са свързани с езичеството и имат понякога „вакхически“ характер (посрещане на зората, кукери и пр.). (Вж. напр. Димитър Маринов, Избрани произведения, т.I, стр.495.) В случая само „неприличието“ на веселието напомня „пролетните игри“ — оргията в Мокрое е в края на август. — Бел. С.Б.