Фьодор Достоевски - Братя Карамазови

Велики пост — Велики пости, Четиринадесетница — седемседмичен пост от Сирница до Великден (Света Пасха). Страстна седмица (Страстна неделя) — последната седмица на поста преди Великден. Велики четвъртък, Велики петък, Велика събота — последните дни на Страстната седмица; символиката на тези дни е свързана с евангелските разкази за страданията и смъртта на Исус. Света петдесетница — осма неделя (седмица) след Пасха. — Бел. С.Б.

… в духа и славата на Илия… — „… и ще върви пред него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните…“ (Лука 1; 17) — Бел. С.Б.

… и вратата адови няма да му надвият. — (Матей 16; 18.) — Бел. С.Б.

… те са прах, който се е вдигнал… — Вж. Псалтир .пс.1; 4—5, за нечестивците: „Те са като прах, ЩО вятърът измита (от земното лице)…“ — Бел. С.Б.

Калугер с гарнитурови гащи! — Гарнитурови — изопачено (от фр. гродетур) — от лек копринен плат. — Бел. С.Б.

Това е потресаващо (фр.).

Den Dank, Dame, begehr ich nicht… , „От вашето сърце не искам вече дар“ (нем.} — Цитат от баладата на Шилер „Ръкавицата“. (Прев. Ст. Бакърджиев.) — Бел. С.Б.

… две пъстри банкноти. — Т.е. по 100 рубли (от руски — „радужные“, поради цвета им. Вж. също т. 1, стр. 483, бел. към стр. 110). — Бел. С.Б.

… защото от втората половина на живота си почнах да говоря със словоерси. — Става дума за някогашното лакейско-угодническо „—с“, прибавяно в края на думите като израз на особена почит към събеседника по старите названия на буквите „с“ (слово) и „ъ“ (ер). — Бел. С.Б.

И нищо в цялата природа… — „Демон“, Пушкин. — Бел. С.Б.

… господин Черномазов… — „Грешката“ на героинята подсказва и разшифрова произхода на името Карамазов: от „кара“ (тюрк.) — черен. — Бел. С.Б.

За и против (лат.).

Сега съм като Фамусов в последната сцена… — Т.е. в края на комедията на А. С. Грибоедов „Горко на умния“, където действието също се разиграва на стълбите. — Бел. С.Б.

… си й разтворил утробата. — Този характерен библейски израз (напр. Изход 13; 2, 13; 12, 34; 19 и др.) цели да подскаже колко е „начетен“ Григорий в духовната литература. — Бел. С.Б.

Дванайсета година е станало великото нашествие на императора Наполеон Французки Първи, баща на сегашния… — Наполеон III, за когото говори Смердяков, е син не на Наполеон I, а на неговия брат, крал на Холандия. — Бел. С.Б.

… скъпи ми са нежните листенца… — В оригинала „клейкие листочки“, скрит цитат от Пушкин („Ще дуют холодные ветри…“). — Бел. С.Б.

Публично изповядване на вярата (фр.).

… „отсянка на благородство“… — Неточен цитат от епиграмата на Пушкин „Сказали раз царю, что наконец…“. — Бел. С.Б.

Да не съм пазач на брата си Дмитрий? — (Вж. също думите на Смердяков за Дмитрий на стр. 238) — Каиновият отговор на въпроса на Господа за убития Авел: „И рече Господ (Бог) на Каина: де е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?“ (Битие 4; 9) — Бел. С.Б.

Како веруеши… — Въпрос при посвещаване във висш духовнически сан, в отговор на който посвещаваният чете Символ на вярата — кратка формула на християнското вероучение. — Бел. С.Б.

… Вярвам в Словото (…), което самото „бе к Богу“ и което самото е Бог… — „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“ (Евангелие от Йоан 1; 1) — Бел. С.Б.

Св. Йоан Милостиви (VI—VII в.). — Патриарх Александрийски, чествуван от църквата на 12 ноември. Епизодът, разказан от Иван, е взет от „Легенда за св. Юлиан Милостиви“ на Флобер. — Бел. С.Б.

Епитимия — наказание, наложено от духовната власт на духовно лице — напр. постене, лишаване от причастие и подобни. — Бел. С.Б.

Щом и те страдат на земята така ужасно, страдат, разбира се, заради своите бащи, които са изяли ябълката… — Иван се противопоставя на учението на църквата, според което децата страдат поради общата човешка греховност (за наказание поради първородния грях). — Бел. С.Б.