Фьодор Достоевски - Братя Карамазови

Повече благородство, отколкото искреност (фр).

Повече искреност, отколкото благородство (фр.).

Благородство (фр.).

Хлист — член на мистична секта, възникнала в Русия през 17 в. Учение, според което всеки може да бъде обожествен, да се обяви за Христос, ако е достигнал висшата, според хлистовските понятия, степен на нравствено съвършенство — т.нар. тайнствено възкресение. Характерно за тях е самобичуването, оттам и името на сектата („хлист“ — камшик). — Бел. С.Б.

„Целувки по устата, мечове в гърдите!“ — „Разбойници“, 4 д., 2 сц. (прев. Жана Николова-Гълъбова): „Човеци, човеци! Лукави, лицемерни крокодилски изчадия! Очите им са вода! Сърцата им са желязо! Целувки по устните! Мечове в гърдите!“ (Фр. Шилер, Избрани творби, НК, с. 1983) — Бел. С.Б.

Вие на седем събора ме проклехте… — От вселенските събори (сбирки на висшето духовенство на християнската църква) православната църква признава само първите седем, състояли се преди разделянето на църквите (1054 г.). На почти всеки от тези събори някой е бил осъждан и прокълван. — Бел. С.Б.

Е-е-е, вознепщехами и прочие галиматии! Непщуйте си, отци, пък аз си отивам. — Непщевати (ц.-сл.) — мисля, предполагам, разсъждавам. — Бел. С.Б.

Мамуровка — къпинова ракия. — Бел. С.Б.

Почнаха „Во лузях“… — Т.е. „в лугах“ — „В ливадите“, народна танцова песен. — Бел. С.Б.

…подкара „руската“… — народен танц. — Бел. С.Б.

Обичаше Книгата на Йов, беше намерил отнякъде препис от словата и проповедите на „богоносния отец наш Исаака Сирина“… — Книга на Йов е една от любимите библейски книги на Достоевски: „Чета Книгата на Йов и изпадам в болезнен възторг: зарязвам четенето и цял час кръстосвам стаята, едва не плача (…). Тази книга, Аня — колко странно, — е една от първите, които са ме поразявали в живота, аз бях тогава още дете!“ (из писмо до А. Г. Достоевска, юни 1875 г.) Исаак Сирин (Сирианин) — християнски подвижник и писател от 7 в. За първи път преведен от Паисий Величковски. — Бел. С.Б.

… възрастен и почтен статски съветник… — Статски съветник — един от гражданските чинове в Русия, V клас. (Подробно за званията, чиновете и класовете в Русия вж. бел. на Венцел Райчев в т.7, стр.636 от наст. издание.) — Бел. С.Б.

Не вярвай на фантоми — от фр. — призрак, видение. Тук: не вярвай на очите си. — Бел. С.Б.

Не вярвай на тълпата празна… — От стихотворението на Некрасов „Когато аз от заблуждение…“, цитирано също в „Село Степанчиково“ и „Записки от подземието“. — Бел. С.Б.

Бъди, човече, благороден! — Гьоте, „Божественото“, прев. Цв. Стоянов. — Бел. С.Б.

Към радостта! (нем.).

И Силен червенобузест… — А. Н. Майков, „Барелефът“, прев. Цв. Стоянов. Силен — спътник на Бакх. — Бел. С.Б.

Крил се пещерният жител… — Шилер, „Елевзински празник“, II, III и IV строфи.

И от низостта обидна… — VII строфа. Превод Цв. Стоянов. — Бел. С.Б.

„но нека и аз да целувам края на дългата дреха, в която е пременен Богът мой.“ — По стихотворението на Гьоте „Граници на човешкото“:

Бел. С.Б.

Тъй творението Божие… — Шилер, Към радостта — VII, V строфи. Превод Цв. Стоянов. — Бел. С.Б.

… полдекоковски цветенца… — Пол дьо Кок (1793—1871), френски романист. (Вж. т.1, стр.482, т.7, стр.625.) — Бел. С.Б.

Прапоршчик — най-ниският офицерски чин в Русия. — Бел. С.Б.

Бурбон — груб, неук човек; първоначално — наименование на офицерите, издигнали се от обикновени войници; думата е образувана по името на Бурбоните — френска кралска династия. — Бел. С.Б.

Щабскапитан — един от младшите офицерски чинове, среден между поручик и капитан. — Бел. С.Б.

Мокрое — разпространено наименование на руски села и махали. — Бел. С.Б.

… и ще ми измъкне душата от ада… — Ср. с молитвата на пророк Йона: „И рекох: отхвърлен съм от твоите очи; обаче пак ще видя светия ти храм. Обхванаха ме водите на душата ми, бездна ме заключи (…). До планинските основи слязох, земята със своите затвори ме навеки затвори, но ти, Господи Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.“ (Книга на пророк Йона 2; 5—10) Библейският паралел загатва за настоящите и бъдещите страдания на героя. — Бел. С.Б.