Фьодор Достоевски - Братя Карамазови

— Във всеки случай не сте крал — измърмори Миусов, който не можа да се сдържи.

— Да, така е, не съм крал. И представете си, Пьотър Александрович, че и аз самият го знам, бога ми! На, винаги така ще кажа нещо не на място. Ваше преподобие! — извика той с някакъв мигновен патос. — Виждате пред себе си един шут, един истински шут! Така ви се и представям. Стар навик, уви! А дето понякога не на място говоря измишльотини, просто нарочно, нарочно, за да разсмея и да бъда приятен. Човек трябва да бъде приятен, нали така? Пристигам преди седем години в едно градче, имах там малко работа и с някои търговчета се бях посприятелил. Отиваме при изправника, защото трябваше да го помолим за някои неща, пък и да го поканим да се почерпи с нас. Излиза изправникът, висок, дебел, рус и мрачен човек — най-опасните в такива случаи субекти: жлъчката ги боли, жлъчката. Аз се обръщам направо към него и, знаете, малко разпасано като светски човек, казвам: „Господин изправник, бъдете, така да се каже, наш Направник. 27 27 „Господин изправник, бъдете, така да се каже, наш Направник.“ — Изправник — полицейски началник. Е. Ф. Направник (1839—1916) — руски композитор. — Бел. С.Б. “ — „Какъв, вика той, Направник?“ И виждам още от първата половин секунда, че няма да го бъде; той един сериозен, инат. „Аз, казвам, исках да се пошегувам за общата веселост, тъй като господин Направник е известен наш руски капелмайстор, а на нас именно ни е нужен за хармония в нашето мероприятие също нещо като капелмайстор…“ На, резонно му разясних и сравних, нали така? „Извинете, казва той, но аз съм изправник и каламбури от моето звание няма да допусна.“ Обръща се и тръгва. Аз подире му, викам: „Да, да, вие сте изправник, не Направник.“ — „Не, вика, щом е казано веднъж, значи, съм Направник.“ И, представете си, цялата ни работа се провали! И все такива ги правя, все такива. Винаги със собствената си любезност си навреждам! Веднъж, преди много години, казвам на едно доста влиятелно лице: „Вашата съпруга е много докачлива“ — в смисъл на чест, тоест така да се каже, за нравствените качества, а той изведнъж: „Вие закачали ли сте я?“ 28 28 „Вашата съпруга е много докачлива“ (…) „А вие закачали ли сте я?“ — В оригинала: „Ваша супруга щекотливая женщина-с“ (…). „А вы е? щекотали?“ — Бел. С.Б. Не можах да се сдържа, я чакай, викам си, да кажа нещо по-любезно: „Да — казвам, — закачал съм я.“ И той взе, че хубаво ме закачи… Само че беше много отдавна, така че вече не ме е срам да го разказвам; вечно така сам си навреждам.

— И сега правите същото — измърмори с отвращение Миусов.

Старецът мълком разглеждаше и единия, и другия.

— Нима! Представете си, и това знаех, Пьотър Александрович, и дори, знаете ли, предчувствувах какво правя веднага щом почнах да говоря, и дори, знаете ли, предчувствувах, че вие пръв ще ми направите забележка. В мига, в който виждам, че шегата ми не върви, ваше преподобие, и двете бузи ми залепват за долното чене, почти усещам спазми; така съм още от младини, когато живеех у дворяните като храненик и с това си изкарвах хляба. Аз съм шут по природа, по рождение, все същото, ваше преподобие, като юродив; не отричам, че и нечист дух може да има в мене, впрочем малък калибър, ако беше по-важен, друга квартира щеше да си избере, само че не вашата, Пьотър Александрович, защото и вие не сте кой знае каква квартира. Но затова пък аз вярвам, в Бога вярвам. Само в последно време се усъмних, но затова пък сега седя тук и чакам великите слова. Аз, ваше преподобие, съм като философа Дидерот. Известно ли ви е, светейши отче, как Дидерот философът се явил при митрополит Платон по времето на императрица Екатерина? 29 29 … как Дидерот философът се явил при митрополит Платон по времето на императрица Екатерина? — Дени Дидро (1713—1784), френски писател и философ-материалист. Платон (Пьотър Егорович Левшин, 1737—1812) — московски митрополит, известен проповедник, църковен писател и деец, вероучител на престолонаследника (бъдещия император Павел I) по времето на Екатерина II. Срещата между Дидро и Платон, пародирана тук от героя, е описана от И. М. Снегирьов в неговата биография на Платон: Дидро, пристигнал в двореца, за да бъде назначен за възпитател на престолонаследника, понечил да се присмее на Платон с думите: „Знаете ли, свети отче, философът Дидро казва, че няма бог?“ — „Това е казано още преди него“ — отвърнал скромно вероучителят. — „Кога и от кого?“ — нетърпеливо попитал софистът. — „От пророк Давид — потвърдил Платон. — Рече безумен в сърце си: няма бог, а ти с уста го произнасяш.“ — Бел. С.Б. Влиза и направо: „Няма бог.“ На което великият светител вдига пръст нагоре и изговаря: „Рече безумец в сърце си: няма бог!“ 30 30 „Рече безумец в сърце си: няма Бог!“ — Псалтир, Псалом 13; 1, Псалом 52; 1. — Бел. С.Б. Онзи, както си стоял, му се строполил в нозете: „Вярвам, вика, и кръщението приемам.“ И тогава го кръстили на място. Княгиня Дашкова му станала кръстница, а Потьомкин кръстник… 31 31 Онзи, както си стоял, му се строполил в нозете: „Вярвам, вика, и кръщението приемам.“ И тогава го кръстили на място. Княгиня Дашкова му станала кръстница, а Потьомкин кръстник… — Пародия на житията, в голяма част от които езичниците изключително лесно се превръщат в християни благодарение чудесата на светците. Е. Р. Дашкова (1743—1810) — една от най-близките помощнички на Екатерина II в дворцовия преврат през 1762 г., президент на Руската академия по време на нейното царствуване. Г. А. Потьомкин (1739—1791) — руски военен и държавен деец, фаворит на Екатерина II. — Бел. С.Б.