Кристина Дод - Вълнуващи нощи

Феърфут изглеждаше сериозно загрижен. Застана на вратата и се загледа напрегнато към коридора.

Докато дишаше често и повърхностно, за да щади израненото си гърло, Кларис трескаво размишляваше какво би трябвало да направи. Как да помогне на себе си и на Робърт? Дали да не нападне Феърфут в гръб?

Погледът й падна върху колана му. Можеше ли да грабне ключовете и да избяга? Огледа се отчаяно. Нямаше никакво оръжие. Само кофа с вода, нощно гърне и горяща свещ.

В този миг Феърфут се обърна и тя осъзна, че вече е много късно. Той стискаше в ръката си кама. Трийсетсантиметровото острие святкаше заплашително. Камата сочеше право в сърцето й.

— Ако наистина е аристократичният ти любовник, първо трябва да мине през теб, за да ме стигне.

Кларис несъзнателно разтриваше шията си и се взираше в острието на камата. Положението беше отчаяно. Не й хрумваше нищо. Феърфут искаше да я използва като щит, за да защити жалкия си живот.

След минута видя зад него едва забележимо движение. Робърт ли беше това? Спасението идваше!

Трябваше да отклони вниманието на Феърфут.

— Казах ли ви вече — попита дрезгаво тя, — че сте жалък страхливец? Много се радвам, че се оказах права.

— Не съм страхливец, миличка, а съм достатъчно умен, за да остана жив и да ти дам да разбереш. — Той й махна с камата. — Стани и ела тук.

Кларис се изправи бавно, без да отделя поглед от коридора. Направи се, че е ранена по-тежко, отколкото беше. Пое дълбоко въздух, за да може да реагира. Закуцука към Феърфут и застана плътно пред него — по-близо, отколкото й се искаше.

— Нищо няма да постигнете — заяви тя и лицето й беше само на сантиметри от гърдите му. — Лорд Хепбърн ще ви убие, все едно къде ще се скриете. — Когато Феърфут посегна да я хване, тя духна свещта и килията потъна в черен мрак.

— Проклета мръсница! — изрева Феърфут и Кларис чу дрънченето на ключове, докато той я търсеше. Острието на камата се удряше в каменните стени, по едно време издрънча в кофата.

Без да се бави, Кларис грабна нощното гърне и го запрати в посока на шума. Гневният му рев й показа, че е улучила. Светкавично се мушна под кушетката и се сви на кълбо. Робърт трябваше да дойде, преди Феърфут да я намери. Трепереше от страх, зъбите й тракаха неудържимо. И аз съм страхливка като Феърфут, укори се горчиво.

Съдията опипваше килията сантиметър по сантиметър и ругаеше с най-груби думи. Ей сега ще я намери…

В следващия миг в шума от стъпките и ругатните се примеси тънко свирене. Кларис се ослуша. И друг път беше чувала този шум, но не можеше да се сети къде…

Бум!

Експлозията беше оглушителна. Светкавицата я ослепи, килията се напълни с миризма на барут. Навсякъде хвърчаха червени и жълти искри и оставяха по пътя си огневи следи.

Фойерверк. Тя бе видяла същия фойерверк на бала в Макензи Мейнър. Милисънт беше организирала фойерверки в чест на полковник Оугли.

Сега това беше фойерверк в чест на нейната свобода!

Без да мисли, тя се измъкна изпод кушетката и се втурна през пламъците към крещящия Феърфут. Изрита го с все сили в коленете и той се строполи като отсечен дъб. Главата му се удари в железния ръб на кушетката и той не мръдна повече.

Кларис се приближи предпазливо.

Феърфут не се раздвижи.

Тя грабна ключовете от колана му и изтича до вратата. Мушна ключа в ключалката и закри очи с ръка, за да се предпази от сипещите се искри.

В коридора се чуха стъпки. Кръвта пулсираше в слепоочията й. Дано да е Робърт, помоли се безмълвно тя. Не може да не е Робърт. След всичко, случило се дотук, трябва да е Робърт.

Наистина беше стой. Изведнъж застана с факла в ръка пред вратата на килията й и Кларис изплака от радост. Когато излезе, препъвайки се, той протегна ръка и я привлече към себе си.

— Ранена ли си? — Помилва косите й, раменете, плъзна ръка по гърба. — Да не са те ударили искри? Имаш ли изгорено? Боли ли те?

— Не, не, нищо ми няма!

— Къде е Феърфут? — Робърт размаха факлата. — Проклятие! Да не си го убила?

— Не. Само е в безсъзнание. — Кларис светкавично затвори вратата и заключи. — Да изчезваме!

— Трябваше да го оставиш на мен. — Той я хвана за ръката и я поведе към малкия светъл четириъгълник в края на коридора.

— Скрих се под кушетката. — Въпреки че гърлото й болезнено пареше от опита на Феърфут да я удуши, Кларис поемаше шумно въздух, за да тича. Паниката е отлично ободряващо средство, мина й през ума.

Когато стигнаха до къщичката на пазачите, там цареше хаос. Сред три трупа и един вързан с въже пазач стоеше непознат мъж, облечен изцяло в черно, който очевидно ги очакваше.