Мери Додж - Сребърните кънки

Петър и Йакоп гледаха сградата с по-дълбок и по-насочен интерес, защото само след няколко месеца щяха да прекрачат прага й вече като студенти.

— В тази част на света клетият Дон Кихот непрекъснато би водил безнадеждни турнири — каза Бен, когато Ламберт му посочи някои чудатости и красоти на предградията. — Само вятърни мелници се виждат. Сигурно си спомняш страхотното сражение, което той води с една мелница?

— Не — честно си призна Ламберт.

— Е, и аз не си го спомням с подробности. Струва ми се, че имаше нещо такова в приключенията му, а пък и да е нямало, трябвало е да има. Погледни ги — въртят огромните си крила като полудели — като че ли предизвикват побъркания рицар да води борба на живот и смърт. Свят ти се завива да ги гледаш. Помогни ми да преброим тези, които се виждат, ван Моунън. Искам да запиша голяма цифра в дневника си.

И след внимателно пресмятане, пред очите на цялата група, младият господин Бен вписа с молив: „…декември, 184… година. Видях деветдесет и осем вятърни мелници пред самия Лейдън.“

Бен много искаше да види старата тухлена мелница, където се е родил художникът Рембранд, но изостави идеята, щом разбра, че това ще ги отклони от пътя им. Малко момчета, гладни колкото беше Бен в момента, щяха да се колебаят дълго между отдалечения на миля дом на Рембранд и близкото място за обяд. Бен избра обяда.

След обяда момчетата се разположиха в странноприемницата да се постоплят — всички освен Петър, който използуваше времето в безплодно търсене на доктор Букман.

Когато се върна, групата отново се застяга за път. Бяха на тринадесет мили от Хага и не толкова бодри, колкото когато потеглиха от Брук рано предния ден. Но — в добро настроение, а и ледът беше отличен.

По пътя си нататък момчетата видяха множество хубави селски имения, целите обкичени и на гласени в типично холандски стил, които представляваха внушителна гледка с големите си симетрични къщи, подредените градинки, подрязаните живи плетове и широките ровове, пресечени понякога от мостове с порта в средата, която грижливо се заключва нощем. Целият пейзаж беше прорязан от такива ровове, отдавна загубили потъмнелия си летен цвят, проблясващи на слънцето като проточени стъклени ленти.

Момчетата смело напредваха и през цялото време с изключително майсторство вадеха от джобовете си сладки с джинджифил, които мигновено изчезваха.

Изминаха дванадесет мили. Още няколко пътк да се засилеха, и щяха да стигнат Хага, ако ван Моунън не беше предложил да променят посоката и да влязат в града откъм Бос.

— Съгласни сме! — извикаха всички в един гля-и светкавично смъкнаха кънките.

Бос е огромна гора — парк, дълъг почти две мили, където се намира прочутата Къща в гората, използувана понякога като кралска резиденция.

Тази сграда, на външен вид прекалено скромна за дворец, отвътре е изискано обзаведена, покрита с прекрасни фрески — по-точно, стените н таваните са украсени с човешки фигури и орнаменти, нарисувани направо върху бялата мазилка, когато е била още мокра. Някои от стаите са тапицирани с красиво избродирана китайска коприна. В една стая са поставени множество семейни портрети, между които портрет на група кралски деца, осиротели от една брадва, която твърде често се появява в европейската история 58 58 Става въпрос за гилотинирането на Чарлз I през 1649 г. Б. пр. . Тези деца са рисувани много пъти от холандския художник Ван Дайк 59 59 1599–1641, ученик на Рубенс, портретист. Б. пр. , който е бил придворен художник на баща им — английския крал Чарлз I. Красиви деца са били — и колко грижи е щяла да си спести английската нация, ако душите им са били толкова съвършени, колкото и външният им вид!

Паркът около двореца е пленителен, особено през лятото, когато, заобиколен от цветя и птици, прилича на светла вълшебна страна. Дълги редици величествени дъбове са се изправили гордо — сигурни, че ничия нечестива ръка няма да ги накара да сведат глава. Наистина, от векове гората се смята почти за свято място. Никога не разрешават на децата да пипнат дори една вейка; никога брадвата на дърваря не е огласяла това място. Дори войните и бунтовете са го отминавали с почит, поспрели за миг в разрушителния си път. Испанският крал Филип II 60 60 1527–1598 г, Б. пр. , който наредил стотици холандци да бъдат покосени, издал заповед да не докоснат нито клон от красивата гора; а веднъж, когато по време на голяма нужда държавата се канела да пожертва гората, за да подпомогне почти изпразнената хазна, хората се притекли на помощ и предпочели щедро да внесат необходимите пари, вместо гората да бъде изсечена.