Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

Тя затвори.

— Обаче — добави Барни — не мога да не призная, че снощи беше много добра в леглото.

— Благодаря. — Нейното младежко, невинно лице грейна.

— Наистина ли видя ясно , че нашият работодател ще убие Палмър Елдрич? Или имаш някакви съмнения?

Рони преглътна, наведе глава и промърмори:

— Ти просто пращиш от талант. — Тя седна и кръстоса голите си крака. — Разбира се, че имам съмнения. На първо място това би било безумие от страна на мистър Бълеро, защото, естествено, ще означава край на кариерата му. Вестниците не съобщават — по-точно няма да съобщят — мотивите му, така че не мога да ги знам. Би могло да е заради нещо чудовищно и ужасно, не мислиш ли?

— Краят на неговата кариера — повтори Барни. — А също на моята и на твоята.

— Не — каза Рони. — Не мисля така, скъпи. Нека да поразсъждаваме за момент. Мистър Палмър Елдрич е на път да го измести от пазара — не е ли това вероятният мотив на мистър Бълеро? И нима това не ни говори нищо за настъпващите икономически реалности? Дори и мистър Елдрич да загине, може да се окаже, че неговата организация…

— Значи преминаваме към Елдрич? Просто така?

Рони смръщи чело, съсредоточавайки се, и каза замислено:

— Нямах предвид точно това. Но ние трябва да внимаваме да не загубим заедно с мистър Бълеро. Нали не искаме да ни увлече след себе си към дъното? Пред мен има още дълги години, в които ще мога да работя, почти толкова ти предстоят и на теб.

— Благодаря — отвърна кисело Барни.

— Сега трябва да планираме внимателно всичко. А ако ясновидците не са в състояние да планират бъдещето си, то…

— Доставих на Лео информация, благодарение на която той ще се срещне с Елдрич. Не ти ли хрумна, че двамата могат да се съюзят?

Той я наблюдаваше внимателно.

— Не… Не виждам нищо такова. Във вестникарските статии няма да пише подобно нещо.

— Господи! — изрече той с досада. — Това не е нещо, за което ще пишат във вестниците!

— О! — изрече тя и кимна смирено: — Май си прав.

— А ако това се случи — продължи той, — няма да постигнем нищо, ако напуснем Лео и се опитаме да се присъединим към Елдрич. Той просто ще ни получи обратно, и то при свои собствени условия. По-добре изобщо да се откажем от бизнеса с прогнозирането на модата. — Това беше очевидно за Барни и по изражението на лицето на Рони Фюгейт си личеше, че е очевидно и за нея. — Ако се обърнем към Палмър Елдрич…

— „Ако“? Длъжни сме да го направим.

— Не, не сме — отвърна Барни. — Можем да продължим някак и по начина, по който карахме досега.

„Като служители на Лео Бълеро, независимо дали ще потъне, ще се измъкне или напълно ще изчезне“ — помисли си той и отново се обърна към нея:

— Ще ти кажа и какво друго можем да направим. Можем да предложим на всички останали модни консултанти, които работят в „П. П. Макети“, да направим свой собствен синдикат. — Това беше идея, която Барни обмисляше от много години. — Така да се каже, гилдия, която държи монопола. Тогава ще можем да налагаме условията си и на Лео, и на Елдрич.

— Само че Елдрич със сигурност вече има свои модни консултанти — усмихна се Рони. — Ти нямаш ясна идея какво трябва да направиш, нали, Барни? Виждам, че е така. Колко жалко! След толкова години работа…

Тя тъжно поклати глава.

— Сега разбирам защо Лео не смее да ти застане на пътя — каза Барни.

— Защото говоря истината? — Тя вдигна вежди. — Да, може би е така. Всеки се бои от истината. Ти, например… Ти не искаш да погледнеш истината в очите и да си признаеш, че каза „не“ на този нещастен продавач на грънци само за да си върнеш на жената, която…

— Млъкни! — изрече той яростно.

— Знаеш ли къде най-вероятно се намира този продавач на грънци в момента? Подписва договор с Палмър Елдрич. Ти му направи услуга — на него и на бившата ти жена. Защото ако беше казал „да“, щеше да го обвържеш със западаща компания, и да лишиш и двамата от шанса… — Тя млъкна и след кратка пауза добави: — Причинявам ти болка, нали?

Той махна с ръка и каза:

— Това няма никаква връзка с нещата, заради които те повиках.

Тя кимна.

— Вярно е. Ти ме повика, за да помислим заедно как да предадем Лео Бълеро.

— Чуй ме… — започна объркано Барни, но тя го прекъсна:

— Но това е вярно. Ти не можеш да се справиш сам, нуждаеш се от мен. Успокой се, не съм казала „не“. Но не мисля, че това е подходящото място и време, за да обсъждаме този въпрос. Нека да изчакаме, докато се приберем вкъщи, в кооперацията. Става ли?