Уилям Дийл - 27

— Започва да вали сняг, майн фюрер — каза Фирхаус. — Самолетът от Берлин може да срещне трудности при кацането в Линц.

— Сигурен съм, че Херман няма да позволи на пилота да се върне. На началника на Luftwaffe трудно може да се откаже заради малко сняг.

— Е, има и добри новини. Самолетът на Алберт е кацнал. В момента той е на път от селото насам.

— Чудесно.

— Оставих му бележка да дойде тук, щом пристигне. Надявам се, че съм постъпил правилно. — каза Фирхаус.

— Да, да — бързо се съгласи Хитлер. — С нетърпение очаквам Шпеер и Ханс да се срещнат. Два творчески гения, които да си премерят интелекта, това ще е вълнуващо.

Той стана и се присъедини към Фирхаус пред огнището с гръб към пламъците и ръце, кръстосани зад гърба.

— Надявах се, че и Лени Райфенщал ще е тук, но тя си довършва филма. Когато Лени довършва някой филм, тя e като… в транс.

— Френц Ланг мисли, че тя е една от най-великите живи кинематографисти — каза Ингерсол.

— Една от? — каза Хитлер. — Тя е най-великият кинематографист. Точно затова е официалният кинооператор на Третия райх. Да вземем Шпеер например. Шпеер има велико въображение. Ако го помоля за едно паве, той ще ми достави цяла планина.

— Видях Кафявата къща тази сутрин — каза Ингерсол. — Великолепна е.

— Кажи му го на него — каза Хитлер. — Той обича да го ласкаят, въпреки че се опитва да не го показва.

— Надявам се да донесе Нюрнбергския модел — каза Фирхаус.

— Всичко, което Алберт прави, е възвишено — каза Хитлер. — Той е мой архитект, понеже повдига духа на Германия. Но стадионът в Нюрнберг ще бъде истински символ. Аз ви обещавам, че когато направим митинг да честваме завършването му, всички германци ще разберат, че Третият райх е тяхна съдба.

Той здраво стисна юмруци пред гърдите си.

— Виждате, че това, за което говоря, е гордост, Schauspieler. Хитлер е гордост. Шпеер е гордост. Вагнер е гордост. — Той ефектно спря и се наведе по-близо до Ингерсол. — Йохан Ингерсол е гордост. А сега да минем на главния въпрос.

Той се наведе още, погледна за момент Фирхаус, после спря тежкия си, почти трескав поглед върху Йохан Ингерсол.

— Сигурен съм, че сте запознат с Schutzstaffel, или СС, моя личен елитен корпус. По-мощен от армията, СА и полицията, взети заедно. Ръководи го Химлер. Виждали ли сте униформата?

— Черното е доста впечатляващо — каза Ингерсол.

— Вие имате големи заслуги към отечеството — продължи Хитлер. — Ще ми бъде от полза, а мисля, че и за вас, ако приемете офицерски чин в СС.

Ингерсол бе зашеметен.

— Офицерски чин? За какво?

— Вие ще бъдете моят личен представител в света на изкуството. Носенето на униформа при специални случаи ще донесе на СС допълнително престиж и респект. Аз си мислех, може би… полковник Ханс Волф.

„Полковник! — помисли си Ингерсол. — Боже мой, полковник в личния елитен корпус на Хитлер.“

— Поласкан съм, майн фюрер.

— Значи приемате?

— За мен е чест!

— Чудесно! Вили, донеси ми Библията от онази маса. Ще закълна хер Волф.

— Да, майн фюрер.

Фирхаус взе Библията и я донесе на Ингерсол.

— Вдигнете си дясната ръка и повтаряйте след мен — каза Хитлер.

Ингерсол взе Библията в лявата си ръка и вдигна дясната. Хитлер издекламира клетвата на СС:

— Заклевам ти се, Адолф Хитлер, Фюрер и Канцлер на Германския райх, вярност и храброст обещавам на теб и на висшестоящите, които ти ще определиш, покорство до гроб. Помогни ми, Господи.

Ингерсол повтори клетвата дума по дума. Хитлер се усмихна и протегна ръка.

— Моите поздравления, полковник. Ще ви свържа с моя личен шивач в Берлин. Вашата униформа ще бъде подарък от мен. Заедно с това.

Хитлер стоеше с протегната ръка. Фирхаус извади един пакет от джоба на палтото си и му го подаде. Бе увита като подарък дълга и тънка кутия. Хитлер я взе и я връчи на Ингерсол.

— Поздравления — каза той с усмивка. И все пак, когато Ингерсол срещна погледа му, видя нещо повече от усмивка. Видя гордост. И очакване.

Актьорът бавно взе кутията и за момент я огледа. Подсъзнателно я претегли — един инстинкт още от детството, когато най-тежките подаръци бяха най-хубави. Беше доста тежка.

— Отвори я, отвори я — каза Хитлер нетърпеливо. Ингерсол сложи пакетчето на масата и разгъна опаковъчната хартия. Отдолу се показа махагонова кутия. Вътре имаше кинжал — дългият официален нож на СС, с абаносова дръжка и блестящо двойно острие, в ножница от черна кожа. На дръжката бе гравирана емблемата на СС — две нащърбени резки от злато. На обратната страна имаше златен орел, кацнал върху венец, който обграждаше пречупен кръст, украсен с диаманти. Той издърпа ножа от ножницата. Точно под дръжката, пресовани в стоманата, стояха инициалите „А X“.