Уилям Дийл - Тай Хорс

Тогава навсякъде около мен започнаха да свистят куршуми и всичко, дърветата, самолетът, беше обхванато в пламъци… в тоя момент се сетих и си откъснах от униформата всички отличителни знаци. Следващото нещо, което си спомням, беше, че стоях с вдигнати ръце, те ме претърсваха и намериха писмото и неочаквано и за мен самия станах бордовият стрелец Джон Роситър.

Райкър беше първият, който ме позна. Но си затрая, всички те решиха да си траят. Но аз реших поне да се държа като редови офицер.

— Той се опита да преговаря с Тайсунг — намеси се Пай. — За да получи лекарства за Уъндърбой, морфин за Джони и да уреди да не вкарват Макс в тесни затворени пространства, за да не полудее.

— И за храна, просто за храна — добави Коуди. — Аз бях посредникът на лагерниците, нещо като сводник. Момче за всичко, момче за ебане. Ако Профит имаше нужда от хероин, аз продавах частица от себе си, за да намеря хероин. Ако Уъндърбой имаше нужда от лекарство, продавах още една частица за лекарство. Друга частица, за да уредя да не вкарват Макс в тесни дупки за да не откачи напълно. Бях станал роб на Тайсунг.

— Бедата беше в това, че всъщност аз нямах какво да продавам в замяна — каза Коуди. — И тогава…

— И тогава? — повтори Хатчър.

— И тогава Пай дойде при нас…

…Без да е сигурна дали Коуди е жив, или мъртъв, Пай беше тръгнала да го търси. Разбра само, че трябва да върви на северозапад, и тръгна на северозапад. Във Виетнам беше виетнамка. В Камбоджа — камбоджанка. В Лаос стана лаосчанка. Където и да попаднеше, тя само се усмихваше, питаше и слушаше. Когато се наложеше, тя се хващаше за малко на някаква работа за прехраната си и после тръгваше отново. Газеше през оризови полета, стремеше се да отбягва отрядите на Червените кхмери, спеше по дърветата, за да се пази от дивите животни, на два пъти за малко не умря от маларийна треска.

Но продължи да върви. Прекоси планините Анимитик, намери останките от един лагер — позна, че е бил затворнически по издълбаните в земята дупки и полуразрушените бамбукови решетки, с които ги затваряха отгоре — всичко бе погълнато вече от гъстите лиани, и пълно с въшки. Видя скелетите. Продължи нататък, едновременно и окуражена, и отчаяна.

Един ден чу гласове — познатите ругатни на американски войници — и тя запълзя през тревата на джунглата и видя лагера. Същата нощ пропълзя до дупките в земята, които те наричаха килии, и тихо завика името му, обхождайки всички килии, и накрая чу невярващия глас на Коуди да й отговаря „Пай?“ И тя легна върху капака от кръстосани бамбукови пръти, протегна ръка надолу и усети неговата ръка в дланта си.

— О, Коуди — прошепна тя през сълзи, — най-после те намерих.

След шест месеца скиталчество, тя най-после беше намерила Хюй-куй…

— О, Коуди, най-после те намерих — Коуди повтори думите й. — Боже мой, не мога да ти опиша как се чувствах в тоя момент.

Той спря да говори, преглътна мъчително и каза:

— И най-после… аз имах какво да предложа на Тайсунг.

Той изговори това шепнешком, сякаш се страхуваше, че думите ще се превърнат на пепел в устата му и те увиснаха като жестоко обвинение във въздуха с целия ужас на смисъла си.

— Изборът беше мой — каза Пай с мекия си глас. — Исках единствено да запазя живота на Коуди, да запазя живота на тях всичките. Никой не ме е молил да правя това, което върших.

— А аз не я спрях — каза Коуди, обърна се и погледна Хатчър право в очите, с израз, който казваше всичко, което можеше да се каже за това, каква цена беше платил, за да запази живота си, каква цена беше платил той и жената, която обичаше.

— Останахме живи… повечето от нас. Джейми Соломон умря от рак. Успя все пак преди това да се върне в Щатите. Джоу Байндър умря в лагера, а Семи Франклин умря от недояждане още преди Пай да дойде при нас.

— Джейми Соломон? — повтори Хатчър, спомняйки си за бележката, която беше намерил при мемориала.

— Най-важното е, че Пай успя да ни доведе дотук — продължи Коуди. — Че Тайсунг не ни изпрати в Ханой. Бяхме абсолютно убедени, че изпратят ли ни в Ханой — край с нас.

— Аз съблазнявах Тайсунг — каза Пай, свела поглед надолу. — Ходех надолу по реката и му носех пиене, цигари — всичко от което имаше нужда, за да си подслади живота. Веднъж му занесох Чайна Уайт.

— Това беше моя идея — каза Коуди. — Да направим тоя кучи син наркоман. Веднъж само да се пристрастеше, щеше да е готов на всичко, за да си получи дозата. Джони Профит имаше връзка с доставчиците, а Пай можеше да се движи свободно навсякъде.