Димитър Димов - Тютюн

Здесь есть возможность читать онлайн «Димитър Димов - Тютюн» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Тютюн: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тютюн»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Митарствата на романа „Тютюн“ в лабиринта на „корективната критика“
Димитър Димов започва работата си върху романа „Тютюн“ още в средата на 40-те години на ХХ в. През 1946 е отпечатан първият откъс от романа „Тютюн“ (в. „Литературен фронт“), озаглавен „Тютюнев склад“. Две години по-късно излиза нов откъс — „Двубой“. След още една година излиза „Тютюн“ (глава от роман) в сп. „Септември“ (1949). През 1951 романът е завършен окончателно, предаден в издателство „Народна култура“ и в края на 1951 стига до читателите.
Публикацията на романа „Тютюн“ през 1951 г. е литературно и културно събитие, предизвикало необичайно оживление и ожесточаване на страсти. Около публикуваната творба се оформят дискусии, предизвикани са отзиви, мнения, рецензии.
За тази ситуация изиграват роля няколко причини. Едната от тях е самата тема на романа — заредена със злободневност и актуалност на представяните събития, случили се през близкото тогава минало (30-те и 40-те години на ХХ в.), време близко и по дух, още живо в душевността и паметта на българина. Друга причина е обстоятелството, че художествено визираната историческа епоха е характерна с радикалността на извършената политическа, социална, културна и ментална промяна. Нужно е да се спомене като причина и фактът, че романът се появява във време на крайно идеологизиран литературен догматизъм, който безкомпромисно налага правилата на една строга нормативна естетика — т.нар социалистически реализъм, за да дисциплинира („приведе в ред“) творческата дейност на писателите.
Изброените причини довеждат до „прословутия“ за българската литературна история скандал около „Тютюн“ през 1952 г. Във все още новата идеологическа ситуация на социалистическия обществено-културен модел творбата придобива необичаен и озадачаващ характер. Художествените достойнства на романа, новаторството, модерният стил са пренебрегнати в полза на комунистическата идеологема. Той бива „разконспириран“ от литературните адепти на тоталитарния режим като нестандартен, прекрачващ каноните на официалната комунистическа политика в сферата на литературната продукция. Затова първите литературоведски критики подлагат на съмнение идейната устойчивост на романовото изображение, като опасно отклонение. Връх на „литераторската“ атака е „унищожителната статия“ на Пантелей Зарев във в. „Литературен фронт“. В последвалото обсъждане на романа на заседание на Съюза на българските писатели мнозинството от неговите членове квалифицира творбата негативно, особено по отношение на „идейността“. В българските литераторски среди вече очакват официалното забраняване на Димовия роман. Краят на литературният скандал се бележи изненадващо с позитивна статия за „Тютюн“ от първа страница на официоза „Работническо дело“ (анонимна статия, по всяка вероятност предложена лично от комунистическия лидер Вълко Червенков). „Обслужващата критика“ обаче настоява за преработка на романа в посока, отделяща по-голямо място на работническата класа и нейните преживявания.
Тези няколко щрихи от конфликта около романа „Тютюн“ илюстрират атмосферата на силния натиск върху романиста да промени и преработи собствената си творба, като я съобрази с идеологическите директиви на социалистическата „корективна критика“ — т.е. да „поправи“ романа си съответствие с т.нар. класово-партиен критерий. Тъй като официалните цензори вменяват на романа като недостатък недостатък „преувеличена позицията и ролята на буржоазния елит“ в рамките на художественото изображение, авторът е задължен да компенсира недостатъчността като извърши редакция на романа, чрез която да отдели „заслужено място“ на „борците за нов свят“ — на работническата класа, както и да се изведат на преден план образите на „достойните представители“ на нейния „политически авангард“, комунистите. Идеологическият императив изнудва Д. Димов да поеме анормалната мисия за един писател да редактира един завършен роман. Не бива да се пропуска фактът обаче, че самият Димов е убеден комунист, споделя идеологическите възгледи на критиците и опонентите си. Той съзнателно приема отправените директиви, съгласява се с тях с вътрешна убеденост.
Димитър Димов дописва романа с още 250 страници. Втората редакция протича съвместно с литературния критик от издателство „Народна култура“ — Яко Молхов. През 1954 г. „Тютюн“ се появява в новия си вид. През 1955 г. излиза III издание на романа, в което Д. Димов извършва допълнителни поправки в текста.
Преработката на „Тютюн“ засяга най-вече сюжетостроенето, „добавени“ са нови персонажи и събития, свързани с тематичната линия на „антифашистката борба“. Спрямо главната персонажна ос „Борис — Ирина“ като лява идеологическа алтернатива е разгърната втора ос — „Павел — Лила“ (Лила като персонаж не фигурира в първата редакция). Разширена е характеризацията на познати от първата редакция герои, при някои от тях е засилена индивидуализацията. Същевременно е увеличен броят на аналитичните пасажи, в които авторът в позицията на повествовател с моралистично-наставнически тон „обяснява“ на читателя смисъла на историческото развитие от идеологическата оптика на марксизма, както и значението на определени действия на героите и идеологическото обосноваване на отделни епизоди и линии в повествованието.
Втората редакция на „Тютюн“ с основание се смята за неуспешна в художествено отношение творба. Въпреки това, в продължение на 40 години поколения читатели и ученици бяха принудени да четат цензурираната и ревизирана „втора редакция“.
Едва от 1992 г. насам романът на Димитър Димов „Тютюн“ е изваден от „архива на забравата“ и няколкократно публикуван. Този автентичен текст на романа предлагаме и в „Моята библиотека“.
NomaD

Тютюн — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тютюн», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Подготвихме ли работниците?… — нервно продължи Симеон. — Осигурихме ли съюзници?… Изяснихме ли пред работниците за какво ще стачкуват?… Не!… Само шушукане по тъмните ъгли върху някаква тясна програма, с която дори мнозина от нас не са съгласни. Никой не си задава въпроса, как ще повдигнем цялото работничество, как ще се справим с непросветените и подкупените стачкоизменници?

— Както винаги — отговори Шишко. — Стотина души от нас ще рискуват кокалите и здравето си в стачни постове около складовете.

— А останалите две хиляди и петстотин, озлобени от гладната зима, ще ни ръкоплескат, нали?

Настъпи тягостно мълчание. Всички почувствуваха колко жестока беше съдбата на работниците и тежестта на веригите, с които ги беше оковал този свят.

— И така лошо, и инак лошо — песимистично изръмжа Спасуна.

— Аз не съм против стачката — продължи Симеон. — Но аз съм за стачка, която ще облекчи наистина положението на работниците, та да имат и утре вяра в нас. Само така ще укрепим авторитета на партията. Сега аз искам да зная и нека другият го каже ясно, без замазване, срещу кого ще стачкуваме? Срещу държавата или фирмите?

— Значи, ти правиш разлика между държавата и фирмите? — възрази Шишко.

— Аз не я правя, но други я правят!… — сприхаво извика Симеон. — Ние трябва да кажем на работниците, че ще се борят преди всичко за хляб, и да свием временно политическите лозунги, ако искаме да вдигнем всички. Сега работниците се интересуват само от хляб. Всичко друго трябва да остане на заден план.

— Ти си оглупял комунист!… — произнесе Шишко, внезапно разгневен.

— Страх те е, сине майчин!… — допълни Спасуна.

— Не обиждайте!… — Симеон се изправи побледнял и смутен. — Другари…

Той погледна към останалите, с надежда да срещне съчувствие, но видя само студения, почти враждебен израз на лицата им. Позицията, която зае, беше много примирителна и не се споделяше от никого. Дори Макс и Блаже го гледаха учудено. Как, нима беше допустимо стачката да мине без политически лозунги? Всички съзнаха, че Симеон се боеше, опитваше се да хитрува пред себе си и пред другите, искаше да остави отворена вратичка, през която да тикне стачката по безопасната линия на икономическата борба и да я хвърли в мрежата на подозрителния арбитраж на трудовите инспектори. Това можеше да стане много лесно, ако под единствения лозунг „борба за хляб“ се тръгнеше заедно със социалдемократите. Изведнъж Симеон съзна горчиво, че беше прекалил в крайната си умереност, че не разсъждаваше като комунист. След женитбата си той прекалено много се боеше да не попадне в полицията, прекалено много мислеше за жена си и детето си… Колко трудно беше да се хвърлиш в пропастта и да направиш с тялото си мост, по който да минат другите!… Но Симеон знаеше, че в решителния момент щеше да се хвърли заедно с хиляди други комунисти.

— Седни и не говори повече!… — безстрастно каза Лукан, доволен от провалянето му.

Бе дошел редът на Макс и Лукан му кимна с глава.

— Нашето поведение трябва да изхожда от генералната линия на болшевишката партия и конкретните условия в България — някак скучно и отвлечено почна евреинът. — По тоя въпрос разногласия между честните и разумни другари няма. Но от голямо значение е доколко ясно виждаме и преценяваме тези условия. У нас, в тютюневия сектор, положението сега е следното: зад господарите стоят правителството, полицията, войската, пресата, цялата организирана в тяхна полза държава. Те разполагат с огромни средства и действуват без скрупули. Парите им подкупват алчните, демагогията и лъжите им заблуждават лековерните, полицията им убива смелите и плаши страхливите… Срещу тях, с голи ръце, са изправени тютюноработниците, гладни, оклеветени, ругани, лишени от политически права. Единственото право, което още могат да заявят, е правото за хляб. Единственото оръжие, което сега могат да противопоставят, е стачката. Но, другари, вие знаете, че тютюноработниците не са сами!… Те имат други права и други оръжия!… Зад тях стои останалата част от работническата класа, всички честни интелигенти, всички бедни и средни селяни, целият български народ, ограбван от върхушката, която го управлява. Тютюноработниците имат потъпкани политически права, които никой не е забравил. У тях е силата на труда, без който тютюнът на господарите може да се развали. Те притежават оръжието на уличната борба, ако ножът опре до кокала. Право забеляза другарката Спасуна, че полицията не смее да пролива кръв на открито. Господарите се плашат от кръвта по улиците, защото тя извиква у тях призрака на всеобщата революция, кара ги да съзнават, че стоят върху притихнал вулкан от омраза и негодуване. А всичко това значи, че всъщност тютюноработниците са силни. Те имат много съюзници, много права и много оръжия. Но ние трябва да използваме тия оръжия разумно и целокупно. Аз ви споменах в началото за болшевишката партия. Само тази партия може да ни научи как да действуваме. За да дойдат велики дни, трябва да подготвим велики събития. А великите събития не се подготвят лесно!… Не е достатъчно само да ги желаеш и да си готов за жертва. Трябва да разбираш обществения живот и да знаеш кога, как и с кого да действуваш. Не е достатъчно само да изкомандваме стачката и да видим утре как работниците, унизени, измъчени и пребити, ще се върнат отново като покорно стадо в складовете. Това е най-лошият удар, който можем да нанесем върху партията. Сега аз ще кажа конкретно някои неща върху нашата стачка. Ние трябва да я обявим. В това няма никакво съмнение. Инак ще се влачим подир събитията, няма да бъдем никакви комунисти. Вие знаете, че господарите се готвят да въведат тонгата, че след монополното проникване на немския капитал у нас надниците ще станат още по-ниски. Нима можем да останем при тия събития със скръстени ръце?… Стачката трябва да се обяви към средата на пролетта, когато господарите приберат всичкия тютюн от селата, когато манипулацията е в пълен разгар и отказът на истифчиите да работят може да ги удари зле. Как да обявим стачката?… Другари, това е много важен въпрос!… Няма съмнение, че трябва да вдигнем всички работници, от най-страхливите до най-буйните, от широките социалисти до анархистите. Но там е изкуството: да използваме нашите възможни съюзници, без да допуснем да ни причинят вреда. Мнозина от тях после ще влезат сами в партията ни. Трябва да намерим широка идейна платформа, която да обедини и привлече всички. Това не значи отказ от общите и конкретни цели на партията. Съвсем не, другари!… Това е само единственият и разумен начин на действие, към който трябва да прибегнем в този момент, ако искаме да постигнем нещо, да останем комунисти. Ние трябва да създадем обща, единна платформа!… Ние трябва да обявим стачката под лозунгите за хляб, за политически права и за амнистия на другарите, които гният в затворите. Стачката не трябва да бъде нито само икономическа, нито само политическа, а едновременно и икономическа, и политическа. Само така ще вдигнем всички и ще добием конкретни резултати: отблъскване на удара с тонгата, повишаване на надниците и политически права. Само така работниците ще видят, че партията е мозъкът на работническата класа, единственият ръководител, който ги води по здрав и сигурен път… Сега няколко думи за тактиката. Другари, да си страхлив е недостатък, но да се изсилваш прибързано — глупост!… Има ли смисъл да излетим неразумно, да хвърлим работниците в улична борба, да говорим за заемане на складовете, да допуснем отделни, терористични актове?… Никакъв!… Безспорно и това са оръжия, но ние трябва да ги вкараме в борбата постепенно, според нуждите на момента и възможностите за действие. Ние трябва да пестим силите си. Борбата между капитализма и работническата класа у нас ще трае още дълго. Тепърва ни предстоят големите изпитания. Сегашната стачка е само една брънка от тази борба и ние не трябва да прахосваме безполезно хората си…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Тютюн»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тютюн» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Тютюн»

Обсуждение, отзывы о книге «Тютюн» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x