Любен Дилов - Мъдрото момиче

— Нали чухте, няма го.

— Ще отида при момичето, с което говорихте.

— Ако пак й кажете за чуждата цивилизация… — промълви Софка и едва сега остави слушалката на мястото й, но трябваше веднага да я вдигне, защото телефонът само това бе и чакал. Този път бяха по-любезни:

— Моля ви, адреса на централата на ГДБУМКПД.

Тя прелисти въртележката с адресите. Тия проклети съкращения, една буква да не довидиш или да разместиш — и грешната справка е готова! Продиктува адреса, затвори, но телефонът отново се затресе истерично заедно със събратята си на двете други бюра. Започваха горещите часове на деня, а Райна кой знае къде и с кого се занасяше в разгара на работното време!

— Моля ви, мъдро момиче! — спокойно надвика апаратчето на чужденеца апаратите на Софсправка и тя ги остави да звънят, откъсна листче от бележника.

— Ще ви напиша адреса, но ако и там кажете това…

— Няма ли да ми повярват?

— Не, разбира се.

— А вие вярвате ли ми?

Софка го огледа боязливо с последните остатъци на своята влюбеност — още й се искаше да му вярва.

— Откъде сте?

— Ето, вижте! — каза апаратчето, а ръката на чужденеца го завъртя към празната стена насреща.

Изведнъж от него лумна сноп лъчи, които обляха цялата стена със слънчева светлина. А пред стената, хем докосваемо близо и материално плътно, хем като далечен общ изглед, се разстла красив парк, сред чиито буйни дървета и храсти тук и там се показваха странни, но също по своему красиви сгради. От тях и по тях като чудновати насекоми безшумно излитаха или кацаха мънички летателни апарати. Гласът на апаратчето се обади сякаш из самия парк.

— Това е нашата пък столица, нашата София.

— Къде е тя? — запита Софка, очарована от видението, но не и съвсем убедена, че това не е кадър от фантастичен видеофилм.

— Мъдро момиче, моето време ще свърши — отвърна преобразувателят и мигом си прибра видението. В бюрото стана още по-здрачно от заоблачената улица. — Ние сме, правилно ли е да се каже, наблюдатели, разузнавачи? Само регистрираме световете, които са готови да общуват с нас и заслужават да бъдат посетени. Нямаме право да се задържаме в тях. Но може би ще се върнем пак, ако получим нареждане, или ще дойдат други след нас. Ето ви нашия адрес! Там е написано на каква вълна да ни търсите, ако се интересувате от нас. Довиждане, мъдро момиче, вие сте много мила и хубава!

Ръката на чужденеца постави на бюрото пред нея някаква картичка, но не се протегна за ръкуване — изглежда, не познаваше този земен обичай, — а на Софка страшно бе се приискало да я докосне.

— Останете поне до утре, може би нещо с кмета…

— Вече е късно. След час трябва да излетим — отвърна той и почти панически излезе със своята безтегловна походка.

Докато скочи иззад бюрото си, докато надникне през вратата, той вече бе изчезнал — навярно зад ъгъла на близката пресечка.

Доплака й се. Телефоните на трите празни бюра също плачеха, но тя не посегна към ничия слушалка. Взе картичката, завъртя я между пръстите си. Бе сякаш от крехкия метал за коледните, украшения, с цвета на коняк и като през чаша с коняк в глъбината й грееха няколко миниатюрни звездички, около които се въртяха, блещукайки като самолетни сигнали в нощното земно небе, десетина планетки. Наистина се въртяха, вътре в самата картичка! А заедно с тях се въртяха и някакви непознати й знаци.

Боже, каква визитна картичка! Да ти се прище веднага да литнеш към звездите! Но щеше ли в тоя град да хрумне някога някому, че Софсправка разполага и с адреси на чужди цивилизации? А нима можеше сама да позвъни: Ало, Софсправка се обажда. Искате ли адреса на една чужда цивилизация?… Софсправка даваше адреси само при поискване.

Не ти върви, Софе, не ти върви, и толкоз! — каза си още момичето насред влудяващото трещене на телефоните. Веднъж истински да си харесаш един мъж и той да се окаже от друга цивилизация! Защо поне не го помоли да дойдат пак, да докладват на своите, че с нас може да се установи дружба и приятелство, че ние сме добри хора! Ето, това трябваше да му кажеш, идиотко такава! — яростно се укори момичето и кой знае защо, не си помисли за грубите или досадни клиенти, а си спомни комплимента, получен от чуждоземеца. Той я нарече хубава, значи вкусовете им не се различават много-много…

И оглушала от космическия си блян, въздъхна плачливо: Уф, ще трябва пак да се върви при козметичката, тия проклети косми! Но ония там не може да нямат някое по-ефикасно средство, такава красива цивилизация!…