Любен Дилов: Цялата истина около шимпанзето Топси

След като се нахрани, гостът от Синята планета окончателно се сприятели с робота-стоножка. Опипа го, помилва го, учените пуснаха роботчето да потича с многото си крака из лабораторията, а гостът заподскача подире му и весело завика: „кхъ, кхъ, кхъ…“.

Това беше първият звук, който издаде гостът, но какво искаше да каже с него? Електронните преводачески апарати, образно казано, безуспешно си блъскаха главите да разкрият съдържанието на тия къси думички. А гостът като че ли само тях знаеше или пък нарочно повтаряше само тях — най-простите, но най-важните навярно, за да могат учените от звездолета да почнат да разбират езика на Синята планета. Да, истинският контакт между две цивилизации в Космоса, изглежда, бе много по-труден за осъществяване, отколкото бяха си представяли учените от „Р-109“! Затова те решиха да изведат госта от херметическата лаборатория, да му покажат себе си и звездолета — може би той щеше по-бързо да научи техния език.

За тая цел се налагаше най-напред да го ваксинират против разните болести, които той можеше да прихване, да приучат организма му към чуждия, опасен за него микробен и вирусен свят. Това трая още няколко седмици, през които представителят на Синята планета все боледуваше. Беше много тъжно да се гледа как лежи унило на пода, как мъчително върти главата си, как се оглежда напразно за помощ, как тъжно вика: кхъ, кхъ, кхъ. Докато един ден се вдигна, оздравя. Организмът му най-после бе свикнал с микробите и вирусите на чуждата цивилизация, кашата отново започна да му се услажда и той отново започна да си играе с роботчето-механик. И тогава настъпи историческият час. Капитанът на звездолета реши да му се покаже по същия смел и достоен начин, с който си послужи представителят на Синята планета. Той влезе в бронираната лаборатория, съблече се гол, разпери ръце, за да се види, че не държи никакво оръжие, и каза:

— Кхъ, кхъ, кхъ!

Ако имаше миша дупка, представителят на Синята планета щеше да се завре от страх в нея, но в херметическата лаборатория нямаше миша дупка. Затова той успя само да се свие в най-отдалечения край на лабораторията. Тръскаше главата си и предните си крайници, зъбеше се, ръмжеше, докато постепенно се убеди, че голият капитан на звездолета нямаше враждебни намерения. През това време филмовите камери ручеха като бесни, запечатвайки за поколенията първата за тази галактика среща между две велики цивилизации.

Гостът бързо свикна с екипажа. Отначало той се разхождаше из звездолета и любопитно завираше навсякъде нос, така че началникът на охраната се обезпокои: дали тоя пратеник не бе дошъл всъщност само за да шпионира? Прави се, че не разбира, че не може нищо да им каже, а всъщност предава ли, предава сведения с рунтавата си антена… Но все пак го успокои деликатността на шпионина, който не се докосваше до безбройните апарати. Той не можеше и да подозира естествено, че добрият Топси бе отрасъл в лаборатории и институти, и знаеше, че му е най-строго забранено да пипа лъскавата апаратура. Но след известно време и това се промени, защото маймуната, колкото и добре да е обучена и възпитана, все пак си остава маймуна и е особено склонна да се разглезва от любезното внимание. Топси престана да се стеснява да натиска разни копчета, да върти ръчки, да бърка там, където никой не биваше да бърка, та белите от неговото невежество зачестиха. Затова не само началникът на охраната си отдъхна, когато се получи нареждане звездолетът да не бърза да се свързва със Синята планета, а да се завърне, като доведе нейния представител със себе си. Естествено, ако той желае това. Дълго му обясняваха с чертежи, снимки, знаци и думи, искайки неговото съгласие, докато гостът закима нетърпеливо и отвърна: кхъ, кхъ, кхъ.

Посрещането на звездолет „Р-109“ се превърна в небивал празник. За пръв път една експедиция се завръщаше с такъв смайващ резултат — да води със себе си представител на чужда цивилизация. Цялото население бе се струпало пред телевизорите и около космодрома. Научните коментатори и журналистите бяха го подготвяли седмици преди това със съобщения, статии и снимки, та, общо взето, всички бяха свикнали вече с необикновения вид на госта от Синята планета. И когато капитанът на звездолета най-после го изведе от асансьорната платформа за слизане, един милионногласен вик заяви на Топси готовността на тази чудесна цивилизация да заживее в братска дружба с цивилизацията от Синята планета. Топси, който в първия миг се уплаши, размаха после дългите си ръце, почеса се под едната мишница, после под другата, като подскачаше съответно ту на единия си крак, ту на другия, зъбеше се и викаше: кхъ, кхъ, кхъ!