Дебра Диър - Сянката на бурята

— Точно така — каза Ийън и погледна към огледалото, за да види изражението на Мак, който стоеше зад него. Старият човек го гледаше, лицето му се бе сбърчило сърдито и изцяло контрастираше с усмивката на Ийън.

— Мак, не бива да ядеш лимони на закуска. Хората ще си помислят, че целият свят ти е крив.

Мак поклати глава.

— Ще се радвам да усетя твърда почва под краката си, повярвайте ми — каза той и се приближи до шкафа. — И то колкото може по-далеч от тези размирни земи.

Ийън завърза връзката и се усмихна на подозренията на Мак. Напоследък направо не му даваше мира с предупрежденията си. Изобщо не се доверяваше на никого от този бунтовен край. Особено ако човекът беше плантатор, облечен подчертано изискано, защото знаеше, че плантаторите нямаха достатъчно пари, за да засеят памучната реколта. Каквото и да говореше Ийън, старият беше надушил като хрътка, че семейство О’Нийл са замесени в някаква „тъмна работа“.

— Отвън ме чака един стюард — каза Мак и помъкна няколко костюма към сандъка. — Ще напуснем този кораб възможно най-бързо.

— Искам да уредиш един от стюардите да изнесе багажа и на мис О’Нийл — каза Ийън и като приглади вратовръзката под синята жилетката, се обърна към приятеля си.

Мак смръщи вежди и се вцепени. Трябваха му поне десет секунди, преди да се окопити и да отговори.

— И защо пък да направя точно това?

— Защото най-красивата жена на света се съгласи да ми стане съпруга.

Костюмите паднаха от ръцете на Мак и се разстлаха като палитра от синьо, сиво и кафяво върху синьо-белия килим.

— Вие помолихте тази жена да ви стане съпруга?

— Мак, разбирам, че се опитваш да ме предпазиш, но що се отнася до Сабрина, усилията ти са излишни.

— Проклятие, проклятие, хиляди пъти проклятие! — мърмореше Мак, докато наведен събираше купчината кашмир и фина вълна. Метна костюмите върху капака на сандъка и постоя известно време, загледан в тях. — По-добре да не беше я питал и тогава нямаше да има нужда да ти казвам. Но сега ми се налага да ти кажа. На Ийън никак не му хареса тонът на Мак, нито пък подозренията, които той събуди у него.

— Какво да ми кажеш?

— Казах ти, че баща й ми изглежда съмнителен — отвърна Мак и го погледна през рамо. — Стори ми се, че е малко припрян в желанието си да играе покер с теб, и започнах да го наблюдавам. Видях го да играе карти в кабината на прислугата. Много е бърз в ръцете.

Ийън се почувства така, сякаш земята под краката му потъва. Всеки момент можеше да се провали и да полети към небитието, без нищо да може да го спре.

— Говори по същество.

Мак прокара пръсти през косата си и няколко кичурчета щръкнаха.

— Проверих някои неща. Един кораб е като малък ад, ако нещо те интересува, отиваш и питаш персонала на бара. Така че снощи… — поколеба се, преди да погледне Ийън. — Такива неща не се казват лесно, просто ще изплюя камъчето.

— Търпеливо очаквам да го сториш, Мак. Мак си пое дълбоко дъх и започна с безжизнено изражение:

— О’Нийл си изкарва прехраната, като краде от богати янки. Мами ги на карти. Дъщерята ги съблазнява, а бащата обира парите.

— Как го каза, дяволите те взели! — Ийън сграбчи стария човек за яката.

— Това е самата истина, майоре — каза Мак и се опита се отскубне от силните ръце, които направо го повдигаха от пода.

— Не ти вярвам! — изкрещя Ийън и го разтърси като парцалена кукла.

— Аз… съжалявам — Мак вкопчи пръсти в ръцете му. Лицето му почервеня. — Ще… ме… удушите… сър.

— Дявол го взел! — рече Ийън и помете Мак от пътя си. Ръцете му трепереха, опитваше се да овладее гнева си.

— Може и да греша — каза Мак, като разтриваше врата си. — Но все пак трябва да знаете, че тя сигурно преследва богатството ви.

— Трябва да има някаква грешка — каза Ийън и грабна тъмносиньото сако от леглото. — Може би този, който ти е казал, е имал някакви причини да мрази О’Нийл.

— Не мисля така — Мак извади от джоба си кутия карти и му я подаде. — Барманът каза, че пази няколко като тези специално за О’Нийл.

Ийън извади картите и внимателно прегледа бяло-червените им гърбове. Стисна устни, когато видя малките черни знаци в ъгъла на всяка от тях, поставени в зависимост от цвета и стойността на картата.

— Ъглите са маркирани, сър.

— И сам виждам това — Ийън прибра картите обратно в кутията. — Но снощи аз не загубих пари. Дори спечелих.

Мак го гледаше изпод рошавите си вежди.

— Може би, за разлика от баща си, малката е видяла начин да измъкне повече пари.