Дебра Диър - Сянката на бурята

Когато свали меките памучни бермуди от краката й, леко се усмихна на декоративните розови сърчица върху белите жартиери, които придържаха чорапите точно над коляното й. Невинна. Предизвикателна. За миг му хрумна да я остави така по жартиери, но реши да го отложи за друг път. Тази вечер искаше да се докосне до всеки сантиметър от нежната й плът.

Коленичи на един крак върху постелята на кадифено — атлазените дрехи. След като свали обувките и изхлузи копринените чорапи от дългите й крака, се вгледа внимателно в тази жена, която бе откраднала душата му.

Когато тя опита да се прикрие, той я хвана за китките и разтвори ръцете й настрани, така че светлината да падне върху бледите очертания на гърдите й, рязката извивка на ханша и плавния овал на хълбоците й — беше като снежно — бял атлаз, който очакваше докосването му.

— Никога не се крий от мен, ангелче — каза той и притисна устни към корема й. — Показвай ми винаги красотата и любовта си.

Ръцете му докосваха копринените й коси, докато милваше извития гръб, стегнатите, закръглени половини на седалището, целуваше корема й и бавно продължаваше по-надолу. Тя издаде дълбок гърлен звук, когато той разрови с носа си твърдите къдрици, които увенчаваха бедрата й, и вдъхвайки мириса й, опияняващ като мускус, опита с език ароматния й вкус. Ръцете й се впиха в раменете му и пръстите се вкопчиха в дрехата в знак на безмълвен протест.

Но той не можеше да спре. Трябваше да й покаже колко му е скъпа.

— Остави ме — шепнеше и милваше с лице къдрите, прикрили женските й тайни.

Сабрина не можеше да му откаже нищо. Искаше единствено да му достави удоволствие, да му се отдаде изцяло.

Порочна. Необуздана. Чудна. Чувстваше всичко това и дори нещо повече, когато му позволи да я докосва така, както не бе и сънувала. С устни, език и пръсти, той разкриваше тайните й, плъзваше се навътре, откриваше, дразнеше една скрита и чувствителна цветна пъпчица, докато тя се разпукна от докосването му. Дъхът й секна, обзе я първична страст. Тя се сведе над него, смаяна и екзалтирана от настойчивите си молби за нещо, което още не проумяваше, за което тялото й копнееше и само той можеше да й даде.

И тогава го получи — божествения дар на мъжкото му докосване. Тялото й се разтърси от шокови вълни. Ако ръцете му не бяха на хълбоците й, щеше да се строполи, да се свлече долу, сякаш мускулите и костите й се бяха стопили. С едно ловко движение той се изправи и оставяйки зад себе си купчина кадифени и атлазени дрехи, пое отпуснатото й тяло в ръцете си. Допирът до облеклото му от вълна и лен приятно подразни чувствителната й кожа.

Усети хладината на памучните чаршафи по гърба си, щом я положи на леглото.

— Не ме оставяй — пошепна и се вкопчи в ризата му, когато той се отдръпна.

Целуна я — беше само едно леко докосване на устните му до нейните, едно мило топло дихание.

— Никъде няма да отида, миличко — в противоречие с думите си нежно я отблъсна от себе си. — Но съм облечен малко повече, отколкото трябва.

Сабрина се обърна на една страна и обхвана гърдите си в прегръдка, за да се опита да облекчи болката, която усещаше. Не изпусна нито едно движение, докато Ийън сваляше от себе си дрехите и ги слагаше на един стол, сякаш отхвърляше атрибутите на цивилизацията — смокинг, жилетка, папионка.

Сабрина опъна крака върху изгладените бели чаршафи, нетърпелива да се докосне до горещата му кожа. Под дългите пръсти перлените му бутанели се разтвориха и разкриха гъсто черно окосмяване. Когато ризата падна от раменете му, златистата светлина от лампата се посипа върху плътните им овални очертания. Той метна ризата на стола и един златен пръстен, окачен на ланеца на врата му, проблесна няколко пъти, преди да застане върху черното валмо на гърдите му като жив въглен.

Сабрина не сваляше очи от него. Необуздана сила пулсираше в напрегнатите му гръдни мускули, в раменете и ръцете. Тънък светъл белег прорязваше по диагонал широкия му гръден кош, като започваше от пръстена, пресичаше тъмното окосмяване и потъваше под колана на панталона, който той тъкмо разкопчаваше.

Устата й пресъхна. Не можеше да поеме дъх през свитото си гърло.

Понеже беше обърнат с гръб, докато сваляше панталона и бельото си, Сабрина проследи с поглед всяка от формите, които така копнееше да докосне — силните рамене, мишците и гърба, чийто мускули се очертаваха при движението.

Дрехите от черна вълна и бял лен се смъкнаха от стегнатия овал на хълбоците му по дългите крака, чийто бедра бяха засенчени от черни кичури. Само като го гледаше, я обзе топло чувство на замайване, което препусна по вените й, обтегна всеки нерв и запулсира като горещо, влажно желание в онова чувствително място, до което само той се бе докосвал. Поколеба се за миг, преди да се обърне с лице към нея.