Джанет Дейли - Ритуалът на нощта

— В училище ме наричат метис — полуиндианец и полубял.

— Щеше да бъде още по-трудно, ако живееше у нас — тихо промълви баща му.

— Защото щяха да ми викат копеле нямаше и следа от емоция в тона на Сокола.

— Да. Сега разбираш ли защо не искам да носиш това бреме.

— Ти се притесняваш, защото хората могат да си помислят за мен, или за онова, което могат да си помислят за теб? — попита той, показвайки зрелост, неприсъща за годините му.

Лицето на баща му побледня от чувство за вина.

— Опитай се да разбереш, Соколе. В тази история има и други хора, не сме само ти и аз. Трябва да мисля и за Кетрин, и за Чад. Дадох ти един хубав дом. Ще получиш най-доброто образование. Ще дойде моментът, в който ще те включа в сделките си.

Сокола го гледаше с безизразни сини очи. Беше разочарован, но не и огорчен. После полека се извърна и се отдалечи. Сам. Имаше над какво да се замисли.

За празника на Четвърти юли ранчото на крилатото организираше самостоятелно родео и барбекю. Сред каубоите цареше дух на добронамерено съперничество и спортсменски плам, който те показваха в предвидените съревнования — завързване краката на теле, обездка на бик, завързване рогата на биче, оседлаване и обездка на див кон. Имаше и състезание по доене на коза за децата на каубоите. Последното състезание беше конно надбягване.

Когато Сокола доближи с дорестия си кон стартовата линия, за да заеме място сред състезателите, мигновено всички гласове утихнаха. Мнозина каубои по-рано бяха виждали неговия кон — дете на пустинята, да препуска в равнината с невероятна бързина. Въпреки това се споглеждаха, тъй като погледите им неминуемо попадаха и на едно друго момче, участващо в състезанието, което яздеше кафяв, дългокрак кон. Чад Фокнър винаги печелеше. Всъщност състезанието се водеше за второто и третото място.

На стартовата линия Кетрин Фокнър държеше пистолет. Носеше кожена пола-панталон, сако от същата материя, а под него — бяла блуза. Лутер Уилкокс, каубоят, който стоеше най-близко до Сокола, го доближи още повече.

— Конят ти е добър, но не може да победи кафявия на Чад — каза той.

Пистолетът гръмна и конете се хвърлиха стремглаво напред. Разстоянието, което трябваше да пробягат, се простираше през тревисти пасбища, чак до една самотна топола, която трябваше да заобиколят, за да стигнат в края на състезанието до началната точка.

Сокола бързо зае челна позиция със своя дорест кон, но после се остави да го настигне и изпревари кафявият. Наблюдавайки внимателно трасето, се опитваше да избегне неравностите, които забавяха другия кон. Вместо да пресече пресъхналия поток на мястото, на което склоновете му се спускаха плавно надолу, поведе коня си към мястото, в което коритото бе най-тясно, бреговете — най-стръмни. Така успя да го прескочи, което лесно го отведе начело!

Когато стигнаха до тополата, кафявият почти го бе застигнал, но направи много широк завой, докато дорестият кон на Сокола направи толкова остър завой, че кората на ствола издраска коляното му. Момчето почти бе легнало на врата на коня, а развятата му грива шибаше лицето. Бързият кафяв кон отново навакса изоставането, но се забави при потока.

Когато стигнаха на финала, дорестият победи с преднина само от един конски врат. Ударите на сърцето и хриптенето на изморения от ездата кон попречиха на Сокола да чуе редките и колебливи ръкопляскания на тълпата.

С лице, разпалено и щастливо от победата, поведе коня в лек галоп, докато направи пълен кръг и стигне линията за награждаване. Обиденото изражение, което забеляза по лицето на заварения си брат, когато го наближи, ни най-малко не го смути. Баща му беше там, пред тълпата и го наблюдаваше с лека усмивка на гордост.

Това, което най-много интересуваше Сокола обаче, не бе толкова одобрението и вниманието на баща му, колкото възхищението на стройната и грациозна жена, която щеше да връчи почетната лента и паричната премия на победителя. Желаеше нейната похвала повече от наградата.

Малката Керъл стоеше близо до Кетрин, когато Сокола спря пред тях. Изминаха доста секунди преди жената да вдигне глава и да го погледне. Нещо в него умря, виждайки ледения гняв и омраза в погледа й. Усмивката на победител изчезна от лицето му, докато конят под него танцуваше. Издържа на погледа й с упорита гордост, като не обръщаше внимание на факта, че тя се опитваше да отрече напълно заслужената му награда.

— Ти спечели с измама — жената го обвини с тих и дрезгав глас, треперещ от зле сдържана ярост.