Джанет Дейли - Ритуалът на нощта

Ножът в ръката му се издигна нагоре. Долетя приглушен вик, когато ръката на Сокола се спусна шеметно надолу заби с всичка сила острието до дръжката в черната пепел, до главата на Чад. Сокола дишаше задъхано като преследвано животно. Изправи се, залитна настрана, а тялото му започна да усеща болката от получените удари.

— Убий го! — долетя нечий вик. — Соколе, убий го!

Сокола се обърна в посока на звука, изненадан от ехтящата ярост. Керъл притича към него с лудешки блясък в очи спря се и сграбчи краищата на разкъсаната му риза.

— Трябва да го убиеш, Соколе! — Този път гласът й бе тих, пропит от отчаяние.

— Какво по дяволите, говориш? — каза той, гледайки я.

— Нима не разбираш? — имаше нещо отблъскващо в хищното изражение на очите й. — Ако Чад умре, аз ще наследя неговия дял. Ние двамата ще се оженим и ще имаме всичко. Всичко ще бъде наше… Както трябва да бъде!

— Това, което говориш, е безсмислено!

Но един поглед му бе достатъчен, за да разбере, че тя не е на себе си.

— Има смисъл, Соколе, как да няма!. — упорстваше тя. — Ти като, истински баща на Джони ще можеш да упражняваш контрол върху кредитния фонд…

— Джони?

Развълнуваният глас на Кетрин прекъсна обяснението на Керъл. Бе коленичила близо до Чад и сълзите струяха по-бузите и. Лицето й ненадейно бе остаряло. Той се опитваше да се изправи, облягайки се с огромно усилие на лакът.

— Да, Джони! — извика в лицето й Керъл със злобно задоволство. Нима си мислила, че мога да раждам деца на Чад? Никога не съм загубвала негов плод. Аз го унищожавах! Всеки път, когато разбирах, че съм бременна, правех аборт! Ничие друго дете не трябваше да получи онова, което принадлежи на Джони и на Сокола!

Хвърли се отново към Сокола с отвращаващ израз на лицето.

— Направих така, че ти да получиш всичко!

— Не всичко! — припомни й уморено Сокола. Постепенно той си даваше сметка, че Чад е бил само винтче в плана на Керъл.

— Чад никога не получи подписа на Лана.

— Не, но аз — да! — заяви Керъл и пусна ризата на Сокола, за да бръкне в джоба на панталоните си, и извади документа.

Отвори го с трескави ръце, и показа страницата с подписите.

— Приписа пълната собственост на имотите на теб.

Той погледна недоверчиво името на Лана в долния край на страницата.

— Как успя да го получиш?

— Лесно беше — засмя се Керъл. — Изчаках до полунощ, когато спеше под въздействието на пейота. Казах и, че трябва да подпише писмо до Джони.

Погледът й отново засвятка лудешки, припомняйки си демоничния план.

— Но ти трябва да убиеш Чад. При самозащита, не разбираш ли?

Сокола наведе глава и затвори за миг очи. Протегна ръка и нежно я постави на рамото й.

— Чад ми е брат, Керъл.

— Но ти трябва да го убиеш — каза тя, после гласът й стана умолителен. — Организирах всичко за теб, нали? Можеш да имаш всичките пари на Джон, всичките. Ранчото, така трябва да бъде. Можем да се оженим, Соколе. Ти си богат. Никой не може да има вече нищо против теб.

Сокола поклати глава.

— Няма да се оженя за теб, Керъл. Нашата история е отдавна приключена.

— Не!

Керъл не му повярва. Лудият й поглед се взря в него.

— Не! — извика пак. — Направих го само за теб!

Погледът на жената се впиваше поред във всички, които я гледаха мълчаливо. С прегракнал от лудост глас тя извика, обърна се и се спусна да бяга в полето. Роулинс пришпори коня си и я подгони. По лицето му се стичаха сълзи. Сокола тъжно отмести поглед от момичето със златните коси, което тичаше към слънцето. Погледна Чад.

— Джони твой син ли е? — гласът на Чад бе пресипнал.

— Керъл е болна, Чад. Не вярвай на онова, което говори. Може тя да вярва, че е така, но аз не съм убеден — отвърна Сокола с уморен глас.

— Ами ако е вярно? — прошепна Чад.

— Ами ако не е вярно? — възрази Сокола. — Не се заразявай и ти от нейната лудост!

Усети допира на Лана по ръката си и се обърна. Лицето беше бледо. В очите й грееше облекчение. Тя сякаш искаше да му каже нещо, само на него. Усещането, че светът, който го заобикаля, е ужасен, изчезна и той се усмихна. Тази жена щеше да стане майка на неговите синове и дъщери.

— Да вземем конете и да се махнем оттук — предложи й — нежно.

Лана докосна с пръст раните на лицето му и кимна в знак на съгласие. Тя се обърна и Сокола я прегърна през талията. Лана също го прегърна през кръста. Чувстваха се свързани. Тръгнаха заедно към пещерата.

— Бедната Керъл! — промърмори Лана.

— Да.

Сокола усети, че още държи документа, който Керъл му бе дала. Сгъна го и го пъхна в джобчето на ризата си.