Уейлънд Дрю - Уилоу

— А без мен кафявчовците ще те хванат, ще те вържат и ще те гъделичкат до смърт! — Ранон махаше възбудено с ръце срещу въображаеми противници, печално известни с жестокостта си.

— Ами тролите! — каза Мимс с разширени очи. — Те могат жив да те одерат, ако аз не съм край теб, за да ги спра. Те могат…

— Мимс, престани, моля те. Знаеш, че мразя тролите.

— Аз мога да те пазя от тях, татко. Бих могла да ти нося копието.

Уилоу се засмя и прегърна децата си.

— Щастлив баща съм аз! Щеше да е хубаво да дойдете с мен, но мисля, че Вонкар по-добре ще ме пази. Освен това, кой ще се грижи за майка ви, докато ме няма?

— Вярно, по-добре да останем, татко — съгласиха се децата.

Здраво натоварени и въоръжени, тримата бойци се задаваха по пътеката.

Беше време за тръгване. Кайя подаде на Уилоу специалната кошничка, която беше приготвила. В нея малката щеше да е на топло и сигурно, завита в нейното шарено одеялце и покрита с меки кожи.

— Вече ми липсваш, Уилоу — нежно промълви Кайя, като му помагаше да закрепи кошничката на гърба си.

Уилоу я прегърна и двамата дълго стояха, смълчани.

— Обичам те, Кайя. Остани със здраве и не намирай, моля те, повече бебета по реката.

Кайя плачеше безутешно.

— Аз се шегувам, мила моя.

— Знам — хлипаше Кайя. — Да се грижиш добре за детето и до се пазиш. Ето, вземи това, носи го като талисман — и тя му подаде една къдрица.

— Кайя, ти си си отрязала косата!

— Сложи я тук — тя внимателно мушна къдрицата в джоба на палтото му, точно до сърцето. — Да ти носи късмет.

Мърморене и тежки стъпки в мъглата обявиха идването на Барглекат.

— Това, което не разбирам, е какво точно трябва да правим. Да извървим пътя до Кръстопътя на Дайкините и нищо друго? Да чакаме знак ли? Кой знае?

— Аз знам! — отекна гласът на Великия Заклинател между старинните погребални камъни.

В първия момент не се виждаше никой. После за всеобща изненада най-близкият камък започна да променя формата си. Появиха се ръце и глава, бели кълба от мъглата се превърнаха в коси и рошава брада. Пред тях стоеше Великият Заклинател.

— У-у, колко е студено тук, колко е пусто и диво — той измъкна една манерка в кожена торбичка. — Иска ли някой медовина? Не? Добре тогава… — след дългата глътка той примлясна доволно и продължи. — Така е по-добре. Сега елате по-близо, по-близо. Ето какво трябва да направите. Онова място изобщо не е за Нелвини, затова стойте там, колкото е възможно по-кратко. Щом стигнете до кръстопътя, дайте детето на първия срещнат Дайкини и веднага се връщайте.

— И това ли е всичко? — понита Уилоу.

— Да, това е всичко.

— Но много от тях са лоши или луди — каза Мегош.

— А много от тях и лоши, и луди — потупа меча си Вонкар.

— Как тогава да знаем, че сме намерили този, когото търсим? — понита Уилоу.

Великият Заклинател затвори очи и поклати глава.

— Няма значение. Дайте детето на първия срещнат и се връщайте у дома, по най-бързия начин.

— Но…, но какво ще стане, ако… — гласът на Уилоу се смесваше с детския смях, идващ от кошничката на гърба му.

— Какво има, Уилоу? Не ми ли вярваш? Искаш знак? Много добре. Ето — Заклинателят вдигна един камък. — Следвайте птицата. Вървете, накъдето тя ви отведе. Таута! Локуа — трик! Таута!

Той хвърли камъка силно нагоре, високо над мъглата. Щом първите лъчи на изгряващото слънце го докоснаха, камъкът се превърна в искрящо бял гълъб.

Гълъбът направи няколко кръга и леко полетя на юг.

— Чудесно! — ликуваше Барглекат. — Отлетя към селото, към дома!

— Какво? — Великият Заклинател изглеждаше смутен, той бързо отпи още една глътка и заговори. — Грешка, грешка! Много е студено тази сутрин, много. Забравете птицата, следвайте реката. Вярвайте ми. Всичко ще бъде наред, но ви предупреждавам: Не отивайте отвъд Кръстопътя на Дайкините!

Всички потеглиха към гората, само Уилоу остана замислен и смутен.

— Нещо не е ли наред, Угфуд? — прошепна старият мъж.

— Аз не…

— Вчера, когато те попитах кой пръст съдържа силата, която ще ти позволи да овладееш енергията на всемира, кой беше първият ти отговор?

Уилоу се засмя.

— Е, беше толкова глупав…

— Нищо, кажи ми го.

— Ами, щях да кажа, че трябва да избера някой от моите пръсти.

— Точно така, точно така, глупчо! — Заклинателят потупа лекичко Уилоу по рамото. — Ах, момчето ми, ако само имаше повече вяра в себе си, в това, което наистина чувстваш! В теб се крие могъществото на Велик Магьосник, но ти трябва сам да повярваш в това! Слушай единствено сърцето си и никога няма да сгрешиш! Ето. Вземи тези три вълшебни жълъда. Щях да дойда с теб, но не мога, знаеш. Ще превърнеш всяко нещо в камък; щом хвърлиш някой от тях.