Морис Дрюон - Удушената кралица

Беше така разговорлив, сякаш ставаше въпрос за добре опечено месо или вкусна яхния.

Шарл дьо Валоа разпери отрупаните си с пръстени пръсти.

— Но кажете най-напред за какво ви е да анулирате брака си, докато още не сте се спрели на жената, за която искате да се ожените? Не се безпокойте толкова за анулирането, в крайна сметка всеки владетел винаги го получава. Нужно ви е главно да си изберете отсега съпруга, която да изглежда достолепно до вас като кралица и да ви даде потомство.

Монсеньор дьо Валоа имаше своя тактика — възникнеше ли трудност, той я пренебрегваше и мигом се насочваше към следващия етап. По време на война не обръщаше внимание на изолирани участъци на съпротива, заобикаляше ги и атакуваше следващата крепост. Понякога тази тактика излизаше успешна.

— Братко — обади се д’Еврьо, — смятате ли, че това е много лесно, като се има предвид положението на Луи, особено ако той не иска да вземе жена, недостойна за кралския трон?

— Хайде де! Мога да ви назова десет принцеси в Европа, които биха минали през най-големи трудности с надеждата да сложат на главата си короната на Франция. Ето, без да търсим надалеч, моята племенница, Клеманс Унгарска… — предложи Валоа, като че ли идеята току-що бе покълнала у него, макар че всъщност я лелееше вече цяла седмица.

Той изчака ефекта от предложението си. Вироглавия вдигна глава, видимо заинтересован.

— Тя е от нашата кръв, защото е Анжуйска принцеса — продължи Валоа. — Баща й, Карло Мартело, който се отказа от трона на Неапол и Сицилия, за да се бори за унгарския трон, отдавна почина. Сигурно затова тя още не се е омъжила. Но брат й Кароберто сега царува в Унгария, а чичо й е крал на Неапол. Наистина малко е надхвърлила обичайната възраст за женене…

— На колко години е? — неспокойно запита Луи Вироглавия.

— На двадесет и две. Но нима не е по-добре, отколкото тези момиченца, дето ги водят пред олтара, когато още си играят на кукли, а щом пораснат, се оказват проклети, лъжливи и развратни? Пък и, мили племеннико, това няма да е за вас първо венчило!

„Всичко това звучи прекалено приемливо. Сигурно ми скриват някакъв недостатък — помисли си Вироглавия. — Тази Клеманс трябва да е я едноока, я гърбава.“

— А как изглежда… външно? — попита той.

— Мили племеннико, та това е най-хубавата жена в Неапол и художниците, както ме уверяват, се опитват да възпроизвеждат чертите й, когато рисуват в църквите лицата на мадоните. Още докато беше дете, тя обещаваше, такава, каквато си я спомням, да стане забележителна красавица и по всичко изглежда, че е удържала обещанието си.

— Наистина била много хубава — потвърди Луи д’Еврьо.

— И добродетелна — добави Валоа. — Очаквам да открия в нея всички качества, които красяха леля й, Маргьорит Анжуйска, първата ми жена, която бог прибра при себе си. Ще кажа още — но кой от вас не го знае?… — че другият й вуйчо и мой шурей, Луи Анжуйски, беше същият онзи свят епископ на Тулуза, който се отказа от трона, за да се посвети на църквата, и гробът му днес върши чудеса.

— Така ние скоро ще имаме двама Луи Свети в рода ни — подхвърли Робер д’Артоа.

— Идеята ви е удачна, чичо, както ми се струва — каза Луи X. — Дъщеря и сестра на крал, племенница на крал и на светец, хубава и добродетелна… Ах! Дано само не е тъмнокоса като бургундката! В такъв случай не бих могъл!

— О, не, не, мили племеннико — побърза да го успокои Валоа. — Не се тревожете. Тя е руса, чисто франкска раса.

— И вие смятате, Шарл, че това семейство, толкова благочестиво, както го описвате, ще се съгласи на годеж преди анулирането на брака му? — обърна се към него Луи д’Еврьо.

Монсеньор дьо Валоа изпъчи и гърди, и корем.

— Премного добър съюзник съм на роднините си в Неапол, за да ми откажат каквото и да е — отвърна той. — Пък и двете начинания могат да се проведат успоредно. Кралица Мария, за която някога бе чест да ми даде дъщеря си за жена, охотно ще даде внучката си на най-милия ми племенник, за да бъде кралица на най-хубавото кралство в света. Оставете на мен това.

— Да действуваме тогава, вуйчо — каза Луи X. — Да пратим посланици в Неапол. Какво мислите, Робер?

Робер д’Артоа направи крачка напред с разперени ръце, сякаш предлагаше незабавно да замине за Италия.

Граф д’Еврьо се намеси още веднъж. Съвсем не беше враждебен към този проект, но подобно решение не беше само лична, а и държавна работа, и той предложи да го внесат за обсъждане в съвета.

— Матийо — каза веднага Луи X, като се обърна към шамбелана си, — съобщете на Марини да свика съвета утре сутринта…