Морис Дрюон - Френската вълчица

— Оттук, милорд — каза помощникът на конетабъла, като поведе затворника към едно малко помещение, използвано едновременно за клозет и за изливане на помията.

В него имаше едно прозорче, единствен отвор от тази страна на стените, през който можеше да се провре човек. 7 7 Вероятно в кулата Бошан, която носи това име от 1397 година, когато в нея бил затворен Тома дьо Бошан, който по странно съвпадение е внук на Роджьр Мортимър. Прозорчетата на клозетните помещения често се оказвали слабото място на крепостите. През подобен отвор са се вмъкнали след едва ли не безнадеждна обсада войниците на Филип Август в голяматд френска крепост Шато Гайар, построена от Ричард Лъвското сърце.

Оугъл донесе въжената стълба, която бе скрил в един сандък и приближи едно столче до стената. Закрепиха стълбата на перваза на прозорчето. Алспей се измъкна пръв, след него Мортимър, после бръснарят. Скоро и тримата висяха на стълбата покрай стената, тридесет стъпки над блещукащата вода в рововете. Луната още не беше изгряла.

„Чичо ми наистина никога нямаше да може да избяга по този начин“ — помисли си Мортимър.

Някаква черна маса помръдна край него, трепнаха крила. Огромен гарван, сгушен в една бойница, се бе сепнал в съня си. Мортимър инстинктивно протегна ръка, зарови я в топлата перушина, напипа шията на птицата, която нададе продължителен, едва ли не човешки писък. Беглецът стисна с всички сили гарвана, като изви китката си, докато костите изпукаха под пръстите му.

Тялото на гарвана тупна шумно във водата.

— Who goes there? 8 8 Кой е там? (англ.) — извика тутакси един часовой. И една каска се подаде извън назъбената стена, на върха на кулата с камбаната.

Тримата бегълци, заловени за въжената стълба, се притиснаха до зида.

„Защо направих това? — помисли си Мортимър. — Що за изкушение ме обзе? Малко ли са рисковете, та трябва да изнамирам нови?“

Но часовоят, успокоен от настъпилата тишина, поднови обиколката си и стъпките му скоро заглъхнаха в нощта.

Спускането продължи. Водата в рововете през този сезон не беше много дълбока. Тримата мъже се потопиха в нея, като потънаха до раменете и тръгнаха покрай основите на крепостта. Като се подпираха на камъните от римската стена, те заобиколиха кулата с камбаната, а после прекосиха рова, като се стремяха да не вдигат шум. Откосът беше покрит с тиня и хлъзгав. Бегълците изпълзяха по корем, като си помагаха един на друг и се затичаха, наведени към брега на реката. Там ги чакаше лодка, скрита във високите треви. Двама гребци стояха при веслата. Един мъж, загърнат в широко наметало с качулка с наушници на главата, бе седнал в задната част. Той три пъти свирна тихичко с уста. Бегълците скочиха в лодката.

— Милорд Мортимър — каза мъжът с наметката и протегна ръце.

— Милорд епископ! — отвърна затворникът, като също протегна ръце.

Пръстите му напипаха камъка на пръстен и той наведе устни към него.

— Go ahead quickly 9 9 Гребете бързо! (англ.). — заповяда прелатът на гребците.

И веслата загребаха водата.

Адам Орлитън, епископ на Херифорд, назначен в тази епархия от папата против волята на краля и водач на опозицията сред духовенството, бе успял да извади от затвора най-силния барон на кралството. Орлитън бе организирал всичко, бе подготвил всичко, бе привлякъл Алспей, като го бе уверил, че не само ще спечели богатство, но ще отиде в рая, пак той бе доставил упойката, която бе потопила във вцепенение Лондонската кула.

— Добре ли мина всичко, Алспей? — попита Орлитън.

— Възможно най-добре, милорд — отвърна заместникът на конетабъла. — Колко време ще спят?

— Пълни два дни, навярно… Ето тук това, което бях обещал на всеки от вас — каза епископът, като показа тежката кесия, която бе скрил под наметалото си. — И за вас, милорд, съм предвидил необходимото за разходите ви поне през първите няколко седмици.

В този миг чуха гласа на един часовой.

— Sound the alarm! 10 10 Свири тревога! (англ.).

Но лодката беше вече доста далеч по реката, пък и виковете на всички часови не биха могли да разбудят кулата.

— Дължа ви всичко и на първо място живота си — каза Мортимър на епископа.

— Почакайте да стигнете във Франция — отвърна епископът — и едва тогава можете да ми благодарите. На другия бряг, при Бермондзи, ни чакат коне. Близо до Дувър е съоръжен кораб, готов да отплава.

— Ще заминете ли с нас?

— Не, милорд, нямам никакво основание да бягам. Щом ви натоваря на кораба, ще се върна.