Морис Дрюон - Френската вълчица

Процесът за Глостърското графство бил неясен и заплетен. Той възникнал поради нереалните претенции на Хю Диспенсър Младия, който искал да заграби всички владения на покойния си тъст, като ощети другите наследници и по-специално Морис ъв Бъркли. Това обезпокоило бароните от Югозападна Англия и Томъс ъв Ланкастър застанал начело на коалицията им, но допуснал грешки в стратегията и понесъл поражение при Шрузбъри в 1322 година. Двамата Мортимър били хвърлени в затвора, а самият Ланкастър бил осъден на смърт.

По всичко изглежда, че поръчението на Ексетър датира от август 1323 година. До първи октомври Едуард не е знаел накъде е заминал беглецът.

Първата френска поетеса Мари Френска е живяла във втората половина на XII век в двора на Хенри II Плантагенет, където била доведена от Алиенор Аквитанска, очарователната принцеса, която създала в Англия истински център за изкуство и поезия. Творбите на Мари Френска се радвали на известност не само докато авторката им била жива, но чак до XIV век.

Сдружението на сиенските банкери Толомей е много влиятелно и известно още от качалото на XIII век. Негов главен клиент е папската институция. Основателят му Толомео Толомей участвувал в едно посолство при папа Александър III, а при папа Александър IV сдружението си извоюва привилегията да обслужва единствено Светия престол.

Забраната на Шарл IV за изнасяне на френски монети вероятно дала повод за спекула и само четири месеца по-късно излязла нова заповед, с която се запрещавало купуването на злато и сребро на по-висок от установения в кралството курс.

След кралския съвет в Жизор през юли 1325 година се предвиждало кралят да ползува триста хиляди ливри от допълнително отпуснатите от папата четиристотин хиляди ливри, като в същото време съществувала клауза, че ако кралят не е начело на експедицията, по право ще я ръководи Шарл дьо Валоа и в такъв случай лично той ще разполага с папските субсидии.

Не трябва да се забравя, че между Франция и Англия са се водили две стогодишни войни. Първата (от 1152 до 1259 г,) приключва с Парижкия договор между Свети Луи и Хенри III Плантагенет. Втората стогодишна война започва през 1328 година по повод претенциите на английския крал за френската корона.

Тези цифри са изчислени въз основа на документи от XIV век, като се съди от преброяването на енориите и на огнищата във всяка енория, и като се приемат четири души на огнище, приблизително към 1328 година.

По време на Втората стогодишна война сраженията, гладът, епидемиите намаляват с повече от една трета населението на страната. Едва четири века по-късно Франция достига демографското и икономическото си равнище от времето на Филип Хубави и синовете му. В началото на XIX век все още в пет департамента средната гъстота на населението е под съответната цифра през 1328 година. А дори в наши дни някои цветущи през Средновековието градове, разорени от Стогодишната война, не са достигнали тогавашното си състояние. Този факт достатъчно красноречиво показва какво струва една война на дадена нация.

Игра със зарове и жетони, първообраз на таблата.

Читателят може би ще се изненада, че при обсадата на Ла Реол през 1324 година били използувани огнестрелни оръдия, защото е прието да се смята, че за пръв път те били използувани в битката при Креси през 1346 година. Всъщност барутът се появява в артилерията двадесет години преди това редом с класичната или антична артилерия, изстрелваща чрез метателни машини камъни или запалителни средства в обсадените градове. Снарядите на първите огнестрелни оръдия били същите, само начинът на изстрелване бил нов. Вероятно Шарл дьо Валоа е първият стратег, въвел във Франция тази нова военна техника, изобретена в Италия, и неговият син не е трябвало да се изненадва толкова от малките снаряди, изстреляни срещу него в Креси.

През тази епоха френският крал не е сюзерен на Авиньон, но с гарнизона си във Вилньов и поради географското положение над папското градче Филип Хубави е държал под наблюдение Светия престол и цялата църква.

Това действително става седем години по-късно, през 1330 година, когато жителите на Рим избират антипапата Николай V.

Папският дворец доста се различава в сегашния си вид от замъка на Йоан XXII. Огромната сграда, с която се слави Авиньон, е дело на папа Бенедикт XII, папа Климент VI и папа Инокентий VI, ала все пак Йоан XXII с право се смята основател на папския дворец.