Морис Дрюон - Френската вълчица

Най-сетне един абат дойде да приеме тялото от името на глостърския епископ, който се бе съгласил да го погребе в своята катедрала. Тленните останки на крал Едуард бяха натоварени на една каруца, покрита с черно платно. Томъс Бъркли и семейството му я съпровождаха, а и хората от графството се присъединиха към погребалното шествие. При всяко спиране от миля на миля селяните посаждаха по едно дъбче.

И днес още — след шестотин години — някои от тези дъбове стоят и хвърлят черна сянка по пътя от Бъркли за Глостър.

© 1959 Морис Дрюон

© 1983 Лилия Сталева, превод от френски

Maurice Druon

La Louve de France, 1959

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007

Публикация:

МОРИС ДРЮОН

ФРЕНСКАТА ВЪЛЧИЦА

Второ издание

Преводач ЛИЛИЯ СТАЛЕВА, 1983

Редактор МАНОН ДРАГОСТИНОВА

Излязла от печат януари 1989 г.

Издателство на Отечествения фронт, София, 1989

ДП „Д. Найденов“ — гр. В. Търново

Maurice Druon

LES ROI MAUDITS

La louve de France

Librairie Plon, Edition Del Duca, 1966

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4590]

Последна редакция: 2007-12-29 16:12:28

През XIV век Лондонската кула все още бележела източната граница на града и манастирските градини я отделяли от същинския град. Мостът Тауър тогава не съществувал и само Лондън Бридж прекосявал Темза, преди да се стигне до кулата. Централната сграда, Бялата кула, чийто строеж бил започнат през 1078 година по заповед на Вилхелм Завоевателя, почти не е променила външния си вид след 900 години с изключение на разширените си прозорци, но общият изглед на крепостта бил доста различен по времето на Едуард II. Сегашните крепостни стени още не били издигнати. Тогавашните външни стени са днес вътрешната петоъгълна крепост с дванадесет кули, построена от Ричард Лъвското сърце. Бялата кула е единствената добре запазена сграда от началото на XI век.

Терминът „конетабъл“ бил официалното звание на коменданта на кулата.

Бъдете готов за довечера, милорд (англ.).

Той ще дойде с нас (англ.).

Епископът? (англ.).

Той ще ви чака отвън, когато се стъмни (англ.).

Вероятно в кулата Бошан, която носи това име от 1397 година, когато в нея бил затворен Тома дьо Бошан, който по странно съвпадение е внук на Роджьр Мортимър. Прозорчетата на клозетните помещения често се оказвали слабото място на крепостите. През подобен отвор са се вмъкнали след едва ли не безнадеждна обсада войниците на Филип Август в голяматд френска крепост Шато Гайар, построена от Ричард Лъвското сърце.

Кой е там? (англ.)

Гребете бързо! (англ.).

Свири тревога! (англ.).

Терминът парламент, означаващ събрание, се употребявал първоначално и във Франция, и в Англия за едни и същи институции, но скоро те приели различна форма и предназначение.

Френският парламент, първоначално без постоянно седалище, а впоследствие установен в Париж, бил съдебна институция, упражняваща правосъдие по разпореждане на краля и от негово име. Кралят назначавал съдиите само за една сесия. По време на Филип Хубави съдийската длъжност станала доживотна.

Английският парламент имал не само съдебна, но и политическа власт. Той бил един вид разширен кралски съвет, свикван по усмотрение на краля, като той определял и членовете му — едри барони, лаици или духовници и представители на графствата и грасовете, посочвани от шерифите. Политическата роля на Английския парламент по начало се свеждала до двустранно информиране: кралят уведомявал народа чрез избраните от самия него представители за мерките, които възнамерява да вземе, а те от своя страна уведомявали краля с петиции или устни изложения за желанията на народа. Теоретично английският крал бил пълновластен господар в парламента, който символично и пасивно се присъединявал към политиката му, но на практика, ако кралете изпаднели в затруднение или се случели слаби и лоши управници, парламентът налагал волята си на суверена и той трябвало да се съобразява с нея.

Подобен прецедент е Великата харта в 1255 година, наложена на Йоан Безземни от бароните. Парламентът се намесва активно и при Едуард II и го принуждава да приеме попечителски съвет от барони, избрани от парламента.

В 1318 година Роджър Мортимър, пръв съдия и кралски наместник в Ирландия, победил ирландския крал Едуард Брус. Екзекутирането му бележи края на ирландското кралство, но Англия дълго след това не можела да утвърди властта си в Ирландия.