Морис Дрюон - Как един крал погубва Франция

Докато беше монсеньор Нормандски и живееше под опеката на баща си, когото не обичаше, Жан II изглеждаше приемлив принц и несведущите помислиха, че ще бъде добър владетел. Впрочем народите, а даже и дворовете са винаги склонни към илюзии и очакват от всеки нов владетел да бъде по-добър от предишния, сякаш новото само по себе си притежава чудодейна сила. Съдбата и природата на Жан II не закъсняха да проявят пагубното си въздействие веднага щом взе скиптъра в ръце.

Едва десет дни откакто бе станал крал, и Шарл Испански претърпя загуба по море през август 1350 година край Уинчелси от Едуард III. Флотата, командувана от Шарл Испански, беше кастилска и нашият владетел Жан не носеше отговорност за похода. И все пак, понеже победителят беше англичанин, а победеният — скъп приятел на френския крал, това бе твърде лошо начало за последния.

Коронясването стана в края на септември. Шарл Испански се беше върнал и в Реймс засвидетелствуваха голямо внимание на победения принц за утеха след загубата.

В средата на ноември конетабълът Раул дьо Бриен, граф д’Йо, се прибра във Франция. От четири години беше пленник на крал Едуард, но доста свободен пленник, защото при случай го изпращаха от едната държава в другата, тъй като беше замесен в преговорите за общ мир, мир, за който ние в Авиньон полагахме големи усилия. Самият аз поддържах връзка с конетабъла. Този път бе дошъл да събере сумата за собствения си откуп. Не е нужно да ви казвам, че Раул дьо Бриен беше високопоставен, притежаващ голяма власт и извънредно влиятелен човек, с една дума, вторият след краля. Беше поел службата на баща си, Раул V, убит на турнир. Притежаваше обширни владения в Нормандия, имаше такива и в Турен, като например Бургьой и Шинон, а също в Бургундия и в Артоа. Владееше земи, понастоящем конфискувани, в Англия и Ирландия, както и в областта Во. Беше братовчед по женска линия на граф Амедей Савойски. Изобщо личност, на която трябва да засвидетелствуваш известна почит, особено ако току-що си седнал на трона; не е ли така, Аркамбо? Да, обаче нашият Жан II още в деня на неговото пристигане му отправи яростни, но неясни упреци и веднага нареди да го затворят. А на по-следващата сутрин — да го обезглавят без съд… Не, не изтъкна никаква причина. В курията знаехме по въпроса толкова, колкото и вие в Перигьо. А се постарахме да изясним нещата, повярвайте! За оправдание на прибързаната присъда крал Жан потвърди, че притежава писмени доказателства за вероломството на конетабъла; ала нито веднъж не ги показа. Мълчеше упорито дори и пред папата, който в името на собствения му интерес настояваше да представи прословутите доказателства.

Тогава във всички европейски дворове започнаха да шушукат, да предполагат какво ли не… Говореше се за любовна кореспонденция между конетабъла и Бон Люксембургска, която след нейната смърт била попаднала в ръцете на краля… А, и вие сте чули тази басня!… Странна връзка, няма що; във всеки случай не виждам как отношенията между една постоянно бременна жена и един мъж, който от четири години е в почти непрекъснато пленничество, могат да придобият престъпен характер! Възможно е в писмата на месир дьо Бриен да е имало думи, които кралят трудно е преглътнал; но дори и да е било така, те са се отнасяли по-скоро до поведението му, отколкото до първата му съпруга… Не, нямаше нито един правдоподобен мотив за тази екзекуция освен злобната и жадна за убийства природа на новия крал, който доста приличаше по това на майка си, злата куца кралица. Истинската причина се разкри малко по-късно, когато на длъжността конетабъл бе назначен… добре знаете кой… е, да! Шарл Испански, който получи и част от имуществото на покойния, чиито земи и владения бяха изцяло поделени между приближените на краля. На граф Жан например му се падна значителен дял — графство д’Йо.

Подобна щедрост печели повече врагове откол-кото задължени приятели. Месир дьо Бриен има-ше множество близки, познати, васали, служители, многобройна клиентела, която беше доста при вързана към него и която веднага се превърна в цяла мрежа от недоволни. Прибавете хората от кралското обкръжение, които не получиха нито троха от плячката и които се изпълниха със злоба и завист…

Ах, каква хубава гледка имаме оттук към Шалю и двата му замъка! Как добре си съответствува двете високи кули, разделени от малката рекичка! И цялата местност е толкова приятна за очите с тези забързани по небето облаци…

Ла Рю! Ла Рю, мисля, че не се лъжа; нали точно тук пред тази крепост вдясно, на хълма, месир Ричард Лъвското сърце беше неприятно изненадан от една стрела, която му отне живота? Не от вчера хората по тези земи са свикнали да бъдат напа-дани от англичаните и да се бранят от тях…